Брайън Хейг - Убиецът на президента

Нямам представа за критериите, по които пилотът избра точно онова от тях, което ни трябваше. Явно се беше ориентирал по няколкото тъмни автомобила, които бяха заобиколили малка поляна, превръщайки я в площадка за кацане. А сигурно и по костюма на агента, който пристъпи да ни посрещне в момента, в който скочихме на земята.

Оказа се, че това е специален агент Марк Бътърман, който водеше разследването. Висок и слаб мъж, надхвърлил петдесетте, с прошарена коса и загоряло лице — един полуурбанизиран каубой от страната на Марлборо, облечен в сив костюм. Крачеше и говореше със самочувствие, което се надявах да бъде оправдано, още повече, че не беше някой младок с жълто около устата, а според Джени — един от най-кадърните агенти на ФБР, избран специално за ръководител на разследването. Което означаваше, че някой по високите етажи на тази институция все пак има ум в главата. Защото случаят никак не отиваше на някой зелен и прекалено амбициозен младок, който изгаря от желание да се прояви (или провали). Което се случва доста често.

Джени ни представи и ние си стиснахме ръцете. Вече знаех, че Бътърман е имал гаден и тежък ден, затова се държах изключително мило и възпитано. Истината ви казвам!

Както и да е. Агент Бътърман знаеше, че времето ни е скъпо, и по тази причина започна да ни информира за хода на разследването още в движение. От къщата на Белнап били събрани стотици веществени доказателства — малки и големи, които ангажирали целия личен състав на Отдела по криминалистика. Все още нямало значими находки, а от тона му заключих, че и не очаква да има.

Оказа се, че мисис Белнап е била добре известна в областта светска дама, а домът й — център за безкрайни срещи и сбирки на богатите и известните. В него се провеждали промоции на нови книги, коктейли за набиране на средства и още куп обществено полезни прояви. Прибавете към списъка и петнайсетина агенти на тайните служби, които са държали къщата под око, две домашни прислужници, трима градинари, един майстор по поддръжката и още бог знае кого, за да придобиете приблизителна представа за пръстовите отпечатъци, космите и влакната с потенциално годни за идентификация ДНК проби, чийто брой със сигурност се доближава до популацията на щата Ню Джързи.

С малко по-възбуден тон бяха потвърдени подозренията ми относно нанесени щети в градината. Били открити отпечатъци от три вида обувки с различни номера — два на мъже и един на жена с изключително тесен крак и малък номер.

Готови били и предварителните балистични експертизи, според които е стреляно с четири оръжия от един и същ модел и калибър. Всичко навеждаше на мисълта за квартет от убийци или пък за изключително надарен тандем от двама, който стреля еднакво добре и с двете ръце. Това ни върна в настоящето.

Имайки предвид конкретната ситуация, Бътърман спря очи върху нас и бавно изрече:

— Портиерът ни пусна вътре. В момента там се намират седем агенти. Мястото е малко, а Барнс живее сам. Не би трябвало да ни отнеме много време.

Агент Бътърман очевидно си даваше сметка, че времето тече, тъй като заряза приказките и ни поведе към къщата — скромна постройка на два етажа в колониален стил с тухлена фасада. Аз се задържах за малко отпред.

Бътърман беше прав. Апартаментчето наистина се оказа малко и почти комично подредено, като се има предвид, че все пак го обитава ерген. Обзавеждането беше някаква смесица от модерни и традиционни мебели, в тон със завесите, които бяха в тон с килима и така нататък. На практика цветове почти липсваха, тъй като всичко беше решено в бяло.

— На какво мирише? — сбърчих нос аз, обръщайки се към Джени.

— На „Лимоново обещание“.

— Лимоново какво?!

— Ароматизиран лак за мебели. О, ама ти се майтапиш! — засече ме тя.

Ами да. Освен това подчертавах нещо по-особено. Нормалните хора не живеят по този начин, ако разбирате какво имам предвид. Мебелите на Джейсън не изглеждаха нито евтини, нито скъпи, а изкуството присъстваше под формата на плакати по стените, някои от тях поставени в рамка. На единия имаше панорама на непознат за мен европейски град, другият беше от някакъв известен, но стар филм, който не бях гледал. Те не издаваха вкуса на наемателя, ако не се брои очевидното му пристрастие към веригата супермаркети „Уолмарт“.

— По нищо не личи, че харчи повече, отколкото печели — отбеляза Джени.

Бътърман беше на същото мнение.

— Плаща деветстотин и двайсет долара месечен наем — информира ни той. — Така твърди портиерът. Цената не е висока за този квартал. Кара „Мазда–323“ втора употреба, която купил преди две години за осем бона.