Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Ясно. А някакви проблеми в кариерата?

— Никакви. Миналия месец го повишиха, цяла година преди колегите му.

— А проблеми с колегите?

Бинго. Агент Кини замълча за момент с поглед в масата, после с неудобство промълви:

— Той е… как да кажа… малко странен в общуването. Свенлив, стегнат, напрегнат. Педантичен до дребнавост, държи на устава. А това понякога опъва нервите на околните.

— Разкажете по-подробно за това, което наричате „странност в общуването“ — предложи Джени.

Кини се замисли, сякаш търсеше някаква по-мека форма на изразяване.

— Като повечето изключително умни хора, той не е особено добър в общуването. Според мен околните не са му интересни. — Нарочно гледаше към Джени, а не към мен. — Нали ги знаете как се държат гениите?

Джени не отговори на въпроса.

— Психическа стабилност?

— Нормален като вас и мен — отвърна Кини, после усети, че изявлението му съдържа доста двусмисленост, и добави: — Но личното ми мнение не е толкова важно. При нас всички минават на психотест, и то още преди да бъдем назначени.

— Известно ми е — кимна Джени. — Вие запознат ли сте с резултатите от теста на Джейсън?

— Да. Като негов командир имам право на това.

— Ще си спомните ли какво бе заключението?

— Вече ви казах, че е умен. Коефициентът му на интелигентност е някъде около 160. Без отклонения, без психически заболявания. В забележката на психолога се споменава за „известна умствена скованост“. Но не като критика. Фактически именно той дава прогнозата, че от Джейсън ще излезе един изключително дисциплиниран и отдаден на работата си агент.

— И това е всичко, така ли?

— Да, ако не броим няколко леки търкания в отношенията син-баща, които обаче са в рамките на нормалното.

— А какво е отношението на Джейсън Барнс към главнокомандващия на въоръжените сили? — попитах аз.

Той се обърна към мен и ме погледна право в очите.

— Агентите на тайните служби нямат лично отношение към президента, мистър Дръмънд.

Естествено. Това беше правилният отговор. Сляпа лоялност към поста, а не към човека, който го заема. Пълни глупости.

Не исках да разстройвам плана за разпит на агент Марголд, но времето течеше, а до този момент мъжът срещу нас явно ни будалкаше.

— Дрън-дрън — рекох на глас аз и той се облещи. — Описвате този Барнс като някакво библейско чудо — праведен и високоморален. На всичкото отгоре и гений. Но той все пак не е ангел, нали?

Стреснатият му вид отстъпи място на лека усмивка.

— Добре, след като ме питате, ще ви кажа. Президентът спечели Джейсън още на първата сутрешна закуска в Белия дом. Всички ние бихме го защитили с гърдите си просто защото това ни е работата. А Джейсън би защитил с тялото на собствената си майка сегашния президент. — По-късно щяхме да разберем колко истина има в тези думи, но за момента той млъкна и самодоволно подхвърли: — Не това искахте да чуете, нали?

Двамата с Джени си разменихме кратки погледи. Бяхме направили преглед на целия списък от грехове, пороци и човешки недостатъци, но нищо от това, което каза Кини, не успя да докосне чувствата ни. Тя се извърна към агента, помълча малко и попита:

— Добре… А как си обяснявате неговото изчезване?

— Никак — отвърна той и ни изгледа в бавна последователност. — Хей, аз зная какво е станало сутринта в къщата на Ястреба. Вие допускате изтичане на информация или помощ отвътре и вероятно подозирате Джейсън. Но грешите. Джейсън Барнс е един от най-всеотдайните агенти и чисти души, които някога съм виждал. Готов съм да заложа кариерата си за него.

На практика той вече я беше заложил. Сега беше моментът да му се изтъкне това с допълнителна сила, да получи онова метафорично коляно в топките.

— Ако се окаже, че грешите или сте ни заблудили, директорът на ЦРУ ще изпрати на президента специално писмо, в което ще ви окачестви като идиот и заплаха за личното му здраве! — хладно процедих аз.

Очите насреща ми се разтвориха широко.

Джени също бе стигнала до заключението, че мекият подход се е провалил, без да доведе до душевна близост. Тя направи нужната пауза, за да придаде допълнителна тежест на заплахата ми, след което започна да изрежда:

— Според член 1001 на Наказателния кодекс лъжата или въвеждането в заблуда на федерален служител са наказуеми деяния. Ако се окаже, че сте ми спестили част от истината, ще ви обвиня в прикриване и съучастие в престъпление! — Направи нова пауза, след което изчурулика, вече с далеч по-ведър глас: — Не бързайте да ми отговаряте. Помислете дали нямате какво да добавите или да промените в своите показания.