Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Бърз пожар, а?

— Много бърз. Вътрешността на колата и тялото на Елуд са били обилно полети с бензин. Но Елуд е бил застрелян предварително с няколко куршума в главата. За подпалка били използвани запалителни гранати, най-малко пет на брой. Част от тях са били залепени отвън, под и около резервоара. Били взривени едновременно, за максимален ефект. Професионална работа.

— Елиминирани са всички улики и веществени доказателства, така ли?

— Плюс главният ни заподозрян.

— От което следва, че Лари едва ли е бил съучастник.

— Не бързай със заключенията. Може би си прав, че той и колата са били отвлечени. Това обаче би означавало, че убийците са познавали модела на колата и номера й, както и сутрешния маршрут на Лари. Което ни връща към версията за вътрешен информатор. Другият вариант е Лари да е участвал в схемата, а след края на операцията да е бил ликвидиран като потенциална заплаха от разкриване. Ако случаят е такъв, значи действително си имаме работа с много брутални копелета.

Според мен убийствата от сутринта вече го доказаха.

— И още нещо — продължи тя. — Помниш ли, че Питърсън нареди на Чък Уордъл да ни предостави имената на всички членове на охранителния отряд на Ястреба?

— Да.

— Те са работили на три смени в резиденцията. Тази, която открихме сутринта — мъртвата, е била смяна „В“. Следващата смяна „С“ трябвало да застъпи в 13:00. Всички са се явили.

— А смяна „А“?

— Няма такава и не ме питай защо. Другата смяна е Д… — Замълчах и тя продължи: — Установихме местопребиваването на всички агенти, с изключение на един. Казва се Джейсън Барнс. Никой не го е виждал след края на смяната му вчера в 13:00.

— Може би е напуснал града.

— Може би. Началникът на екипа му е тук, в съседното помещение. Вероятно ще поговориш с него.

— Добре, да вървим.

Прехвърлихме се в съседната стая. До масата седеше агент Марк Кини, а пред него имаше бутилка диетична пепси-кола. Беше здравеняк горе-долу на моите години, със скулесто лице и тъмна коса, започнала да оредява на челото. Съвсем обикновен човек, както би трябвало и да бъде според длъжностната му характеристика.

При влизането ни вдигна глава с известно безпокойство и недоверие. Познавам този изражение, често са ме посрещали с него.

Заехме столовете срещу агента, Джени ни представи и си стиснахме ръцете. Тя с приятелска усмивка му обясни, че разговорът в никакъв случай не бива да се възприема като враждебен разпит, а по-скоро като невинен и приятелски контакт между трима федерални служители, имащ за цел да уточни някои детайли.

Кини безмълвно пресуши бутилката пред себе си.

После поведохме разговор на странични теми — семейство, Вашингтон, поредната победа на „Далас“ над „Редскинс“. Така научихме, че агент Кини има жена и три деца, работи от дванайсет години в тайните служби, очаква с нетърпение да го преместят от охраната в някой от мобилните отряди и прочие незначителни подробности. На това му се вика установяване на първоначален контакт и предразполагане на обекта. Аз обаче го наричам губене на време.

По отношение методите за водене на разпит съществуват две основни теории. Доколкото мога да преценя, тази, която в момента е на мода в Куонтико, се нарича „Техниката на Лорънс Уелк“, знаете го онзи акордеонист. При нея са напълно изключени отживелици като мигащи светлини, гумени палки и крясъци. Вместо това се препоръчва тиха музика, любезно отношение към обекта и въздържане от заплашителни жестове. Ако правилно съм схванал същността на този метод, обектът трябва да се почувства като на зъболекар и да отвори широко уста.

Много експерти и научни трудове препоръчват тази техника. Но по мое мнение, ако искате да спестите време и да стигнете до истината, най-добре е да започнете с едно приятелско коляно в топките. Образно казано, разбира се. Е, с някои изключения.

Както и да е. Въпросният мек подход обаче се нуждае от известна прелюдия. Слава богу, че човекът насреща ни си изкарваше хляба от охраната на разни дърдорковци и прояви нужното търпение. Джени приключи с общата част, придаде на гласа си необходимата мекота и подхвърли:

— Слушайте, успяхме да установим контакт с всички членове на екипа ви освен… — Хвърли кос поглед към бележника си и отчетливо изрече: — Освен с агент Джейсън Барнс.

— Джейсън? — вдигна вежди Мини. — Това е много странно.

— Нима?

— Да, наистина. Опитахте ли домашния му телефон?

— Дори изпратихме хора на адреса му. Намира се в Спрингфийлд, нали? — Джени изчака кимането на Кини и добави: — Няма го там. И колата му я няма.