Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Ако случайно още не си предупредена, в града наистина се подвизава някакъв тип, който се представя за агент на ФБР. Притежава прилични на вид документи, но е въоръжен и опасен.

— Не съм чувала такова нещо — стана сериозна Лайла.

— Представя се с името Джордж Мийни. Ако се появи тук и ти покаже някакви документи, ти веднага трябва да му гръмнеш топките!

Лайла отново се разсмя.

— Специален агент Мийни пристигна преди повече от час — информира ме тя.

— И ти не го простреля в капачката на коляното?!

— Ама моля те. Той е приятен и чаровен мъж, освен това изглежда много добре. Женен ли е?

— Не, но ти май беше омъжена.

— О, благодаря ти, че ми напомни — засмя се отново тя.

Господи, жените изобщо не могат да преценяват представителите на противоположния пол!

Но ако оставим настрана външния вид, Лайла беше една умна и възприемчива млада жена. Качества, които са задължителни за работата й, тъй като тя е служител на Отдела за сигурност на Управлението и вероятно владее поне десет начина да убие противника си с мигли.

— Чух, че си имал много забавна утрин — подхвърли тя, докато отбелязваше появата ми в присъствения дневник.

— По-скоро интересна — поправих я аз.

— Тук стават шантави неща, не мислиш ли?

— Шантави неща ставаха и преди тази сутрин.

Тя само сви рамене и смени темата.

— Филис е в кабинета си с Морт. Моли незабавно да се присъединиш към тях.

И тъй, оставих Лайла да си върши работата и тръгнах към вътрешността на някогашния склад. Очите ми се спряха на дъската за съобщения, окачена до вратата от някоя практична и подредена душа. На нея бяха изписани поредица от инструкции за временно пребиваващите — къде да се настанят, как да седнат, кой в какъв екип попада, номерата на служебните телефони, които ще ползват… Най-отдолу имаше нещо наистина полезно — телефоните на най-близката пицария и китайска храна за вкъщи. Не обичам да звуча като непоправим сексист, но винаги си личи — най-вече по дребните неща — когато юздите са в ръцете на жена.

После забелязах редица от набързо издигнати временни прегради, които разделяха на три групи работните места на също така временни служители: на Управлението, на ФБР и на бюрократите от Министерството на вътрешната сигурност.

Би трябвало да добавя, че при федералната култура стените са основата, върху която се гради доверие, чувство за екипност и улеснена комуникация. Шегувам се, разбира се.

Потънах в лабиринта от стени и прегради, без да срещна дори едно познато лице. Будката на Филис се оказа чак в дъното. Тя вдигна глава да ме погледне, после кимна на едрия мъж, който се беше отпуснал на стола срещу бюрото й. Изпитах смътното чувство, че съм го виждал някъде.

— Предполагам, че се познавате…

Не съвсем, макар че мъглата в паметта ми се поразсея. Наистина ме бяха представяли на Морт Съливан, това стана на втория ми ден тук. Той беше нисък, плешив и дебел — типичен шишко от еврейски произход с приятен акцент от Бронкс, който завеждаше близкоизточните отношения на отдела. Не съм сигурен какво точно означава това, но по принцип Отделът за специални проекти не насърчава своите служители да демонстрират загриженост. За разлика от мен Морт беше на редовен щат в ЦРУ, но длъжността му беше същата като моята — офицер за специални проекти. Това ни правеше нещо като колеги.

Трите димящи чаши кафе върху бюрото доказваха, че Лайла е уведомила Филис за появата ми, а самата ми шефка бе решила да се направи на любезна.

По всяка вероятност тя отгатна мислите ми, защото се усмихна и ми направи знак да седна на свободния стол, след което се извърна към Морт.

— Разкажи му какво знаем.

Морт ми подаде плик с гриф „СТРОГО СЕКРЕТНО — специални източници“, под който бяха изписани обичайните кодове на информационните източници, а също така и инициалите на длъжностните лица, които имат право да четат материалите. Моите не бяха сред тях, но при положение, че началникът на канцеларията на Белия дом се разлагаше на металната маса в моргата, правилникът можеше да бъде пренебрегнат, при това бързо и без никакви колебания.

— Чул си за парите, които дават за главата на президента, нали? — попита ме Морт.

— Къде да се разпиша?

— Ако знаех, нямаше да седя тук, приятелю.

Ха-ха. Филис ни наблюдаваше втренчено. Мислено чух колко високо цени мъжкото чувство за хумор.

— В тая папка е събрано всичко, което знаем — информира ме Морт. — Прочети я, когато имаш време. Прилича на криминален роман, на който втората половина липсва. Работата е там, че научихме за нея едва преди няколко седмици.