Брайън Хейг - Убиецът на президента

Изчаках Мийни да отправи топката с отмерен шут в полето на някой друг от играчите, но той зяпаше в стената и мълчеше, вероятно обзет от спомени за блестящата кариера, която бе имал някога. Напрегнатата тишина бе нарушена от Филис.

— Да се върнем на въпроса на Дръмънд, мисис Хупър — рече тя. — По какъв начин вие бихте желали да запознаем обществеността с този проблем?

Вместо да отговори, Хупър се извърна към Мийни и попита:

— Доколко сте сигурен, че всичко това е свързано с наградата?

— В нищо не сме сигурни. В момента нямаме никаква представа за мотивите. А и бележката може да е уловка.

— Уловка за какво?

— Убийството на Белнап може да е било насочено единствено към него. Точка по въпроса. Преди да започне работа в правителството, той е бил президент на известна компания на Уолстрийт, имал е стотици врагове. Тайните служби имат цяла папка със заплахи срещу него. Нали така, Чък?

— Точно така — кимна Уордъл. — Ястреба не беше особено популярен.

— Бележката може да е написана нарочно, с цел да ни заблуди — подхвърли нова хипотеза Джордж, заби поглед в масата пред себе си и мрачно добави: — Трябва да бъдем нащрек!

Мисис Хупър моментално се хвана за сламката.

— Много добре — кимна тя. — Но нека чуем и другите възможни варианти.

Изведнъж ми светна, че Джордж през цялото време е чакал този шанс.

— Ще ви кажа какво мисля — отговори с усмивка той. — Ако сериозно са решили да убият президента, те нямаше да ни предупреждават.

В очите на Уордъл проблесна надежда.

— Продължавайте — изправи се в стола си той.

— Глупаво е да го правят просто защото сами си усложняват задачата. И тя става доста по-рискована…

— Какъв е тогава смисълът на тази бележка? — попита мисис Хупър.

— Смисълът ли? — проточи Джордж. Беше ясно, че се наслаждава на момента и се готви да демонстрира умственото си превъзходство над останалите. Очите му бавно обходиха присъстващите около масата и се върнаха върху мисис Хупър. — Футболистите го наричат „засада“. Докато ние правим всички усилия да опазим президента, те просто изчезват.

Отдавна бях обмислил и отхвърлил тази теза на Джордж. Заплахите срещу президента не могат да бъдат ход за отвличане на вниманието, а по-скоро обратното: стартов сигнал за най-голямата полицейска хайка в историята. Разбира се, нямах намерение да противореча на Джордж, след като е решил да се прави на глупак.

Каквото и да говорим, фокусът се размиваше и участниците в съвещанието го почувстваха съвсем ясно.

— Моят шеф може и да е прав, но може и да греши — обади се съвсем навреме Джени. — Нека направим кратък преглед на това, което действително знаем или което можем да приемем за вероятно, поне на този етап. Престъпниците са американци. Стигам до това заключение от идиоматичните изрази в бележката. Няма съмнение, че нейният автор е американец. Наясно сме също така, че те притежават професионални качества и оборудване.

— Прекрасно! — възкликна мисис Хупър. — Значи аз излизам пред целокупния американски народ и съобщавам, че неизвестна група професионални убийци е тръгнала на лов за нашия президент. Направо страхотно! Някой от вас да допуска, че подобно изявление може да ми създаде проблеми? Каква ще бъде обществената реакция според вас?

Разбира се, всички допускахме, че ще има проблеми. За целта си наложихме маски на загриженост, стопроцентово фалшиви. Това си беше неин проблем, а ние — подобно на всички професионални бюрократи — нямахме никакво намерение да пъхаме нос в пощенската й кутия, надявайки се на същото от нейна страна.

Непосредствената ни задача беше да овладеем събитията, при това в момент, в който лошите имаха предимство във времето, инерция, а вероятно и предварителен план. Имах чувството, че Джени е права: убийците действително знаеха какво точно ще направят и как ще го направят. Събитията щяха да се развиват с наложените от тях интензивност и темпо. И ако не допуснеха някоя глупава грешка или неточна преценка, а президентът продължеше да изпълнява поетите обществени ангажименти, имаше голяма опасност ние да продължим да си играем на котка и мишка до момента, в който тежката артилерия започне да настъпва по Пенсилвания Авеню.

Заседанието продължаваше да се точи. Това се дължеше отчасти на факта, че хората без идеи са досадно бъбриви, и отчасти на удоволствието, с което Джордж слушаше собствения си глас. В крайна сметка се взе решение за публикуване на официална правителствена декларация, в която да се съобщи за убийството на началника на канцеларията на Белия дом и съпругата му и за воденото разследване, чиято първоначална версия е опит за кражба с взлом, завършил злощастно. Вероятно бях пропуснал част от дискусиите, защото бързо проумях, че единствено убийците няма да бъдат подведени от това гигантско тъпоумие.