Брайън Хейг - Убиецът на президента

Филис не беше световна знаменитост, но аз твърде скоро открих, че се познава лично с почти всички в Управлението — едно изключително важно и ценно предимство. Като всички големи организации, ЦРУ е изградено от отделни княжества и херцогства, управлявани от хора с огромно его, превърнало се е в непроходим трънак от противоречиви амбиции и реципрочни мании, с високи стени, които не се виждат, но лесно можете да забиете нос в тях. Но споменете ли, че работите за Филис Карни, все едно че сте размахали общовалиден пропуск.

— Имаш ли достатъчно убедителни причини, които биха ти попречили да се справиш с тази задача? — попита ме тя сега.

— Няколко — отвърнах аз. — На първо място, Джордж Мийни. Може би си спомняте, че между нас имаше известни търкания.

— Да, спомням си. С Джордж наистина трябва да внимаваш.

— Второ: не съм квалифициран за този вид работа.

— Никой не е квалифициран за този вид работа! — хладно отсече тя. — Не си спомням друг случай, в който някой да е обявил награда за главата на президента. А ти?

— Добре де. Добре. Нямам ви доверие.

Тя замълча за миг, после кимна.

— Разбирам. — Направи още една кратка пауза, след което смени темата: — Трябва да звънна в службата да дам няколко разпореждания. На първо място, всички да приберат секретните материали в касата, а след това да излязат в тридневен отпуск… А и ти имаш вид на човек, който се нуждае от чаша кафе.

Фактически се нуждаех от нова работа. Обърнах се и излязох от залата. Открих Джени в кафенето, заета да маже конфитюр върху нещо, което приличаше на хлебен жълъд.

— Какво е това? — издебнах я в гръб аз.

— Тиквеник — отвърна тя, без да се обръща. — Изтънчена английска закуска.

— Без майтап? Нещо като английска поничка?

— О, моля те! Спести ми тъпите вицове за понички! — Помълча известно време, после попита: — Ама ти наистина не си от ЦРУ, а?

— Защо питаш?

— Как да кажа… Носиш прекалено скъп костюм, имаш акъл и самочувствие — все неща, които почти те идентифицират с тружениците на Управлението. Но за разлика от тях не си арогантен, нито потаен… Дори мисля, че не си лукав…

Заех се да изучавам тила й.

— От колко време работиш за Джордж Мийни?

— От няколко месеца.

— Какво стана с офертата да си пазим взаимно задниците?

— О, това ли? — попита тя и започна да изстисква пакетче чай в чашата си. — А ти прие ли я? Не си спомням да съм чула такова нещо.

— Добре де, приемам.

Синьото й сако беше останало на облегалката на стола в заседателната зала и това ми даде възможност да оценя задните й части — гледка, която наистина си заслужаваше. Освен това имаше тънко кръстче и стройни бедра, а номерът на сутиена й по всяка вероятност беше 38Д или ДД. Всъщност какво значение има една буква повече? Разбира се, аз вече бях сериозно ангажиран с един друг внушителен размер. Или нещо като ангажиран. Но от чисто професионална гледна точка получих възможност да се убедя, че агент Марголд не притежава само остър ум, а се намира и в отлично физическо състояние — нещо, което спокойно би й позволило да преследва всеки средноаритметичен мръсник, а в извънредни ситуации аз самият вероятно бих й носил багажа. На всичкото отгоре миришеше хубаво на нещо близо до лимон, което означаваше, че поддържа добра хигиена. Чист дух в чисто тяло. А може и да не беше така.

Както и да е. Тя разбърка питието в чашата си, без да дава признаци, че иска да се впусне в разговор. Но на даден етап все пак промърмори:

— Всъщност Джордж предложи да бъдеш включен в групата.

— Така ли?

— Каза, че умееш да се оправяш.

— Така ли каза?

— Спомена, че преди време сте работили по някакъв случай заедно и ти си демонстрирал добър инстинкт. Това е всичко, което каза.

Дали наистина е всичко, или Джордж подготвя декорите за Второ действие, в което ще направи опит да ми даде думата? Но ако е така, къде точно се вписва прекрасната мис Марголд? Взех една пластмасова чаша, подложих я под кранчето и натиснах ръчката. Кафето потече, изпомпано от невидим резервоар.

— Знаеше ли за наградата? — попитах.

— Не, но става интересно.

— Искаш да кажеш, че е интересно, защото не е обявена за твоята глава.

— Точно това искам да кажа — кимна тя, замълча за момент, после попита: — Мислиш ли, че зад всичко това стоят парите?

— Мисля, че това е една от възможностите. Ние обявяваме парични награди за главите на Айдид, Бен Ладен и Саддам, но в един момент някой решава да ни върне номера. Ирония на съдбата…