Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Благодаря, сър. Успях благодарение безценната помощ на мистър Дръмънд. Той установи, че убийците са били повече от един, той посочи още редица улики, които без него вероятно бих пропуснала.

— Затова създаваме екипите — кимна Таунзенд. — Всеки член допринася с нещо… — Замълча за миг, после подхвърли: — Допускам, че имате някакви предположения и идеи…

— Точно така, сър.

— Да ги чуем.

— Ние сме убедени, че убийците са разполагали със задълбочена информация относно охраната на сградата. Знаели са как да заобиколят електронните системи, вероятно са знаели и една на пръв поглед незначителна подробност — че входната врата ще бъде отворена от агент жена, били са сигурни, че Терънс и Мерибет Белнап закусват заедно… — Замълча, после добави: — Знаели са как точно да се разгърнат, за да ликвидират едновременно и по най-бързия начин всички в къщата.

Посоката на разсъжденията й очевидно не се хареса на мистър Уордъл от тайните служби, който вдигна глава и промърмори:

— Надявам се, не намеквате, че е бил замесен някой от хората ни.

— Нищо не намеквам.

— Дано…

Джени кимна, макар че намекът бе очевиден и стана причина мистър Уордъл да се наежи.

— Вижте какво — изръмжа той и бавно огледа присъстващите. — Преди да правим прибързани заключения, искам да ви напомня, че тайните служби охраняват президентите на тази страна от 1902 година насам. Някой да си спомня случай на предател от тази служба? — Очите му гледаха заплашително, ръмженето му стана по-басово. — Няма федерална агенция, която да използва толкова стриктни процедури за подбор като нашите!

Тишината, която настъпи, беше нарушена от Филис Карни.

— Чарлс, не искам да ти противореча, но трябва изрично да подчертая, че ние в ЦРУ не отстъпваме на никого, когато става въпрос за разкриване и елиминиране на предателите!

Измина един изключително дълъг миг, преди присъстващите да осъзнаят, че звукът, който стига до ушите им, е тропотът от топките на Чарлс Уордъл, търкалящи се по пода.

— Аз… Не исках да кажа, че нашата система е непробиваема — едва успя да смутолеви той.

Марголд дари Филис с кратко одобрително кимване и побърза да добави:

— Незабавно трябва да поставим под наблюдение всички, които са имали достъп до мерките за сигурност в къщата.

— Направи списък и още тази сутрин го предай на Мийни! — каза Таунзенд, обръщайки се към Уордъл. — А за да се спази принципът за безпристрастност, разпитите и разследването ще бъдат поети от Бюрото.

Горкичкият мистър Уордъл изобщо не изглеждаше доволен от перспективата да отнесе подобна новина в любимите си тайни служби. Разбира се, той си даваше сметка, че този порой от гадости ще се изсипе върху главите на американските преторианци, които едва ли ще намерят достатъчно голям чадър, под който да се скрият. Но все пак бе постигнал нещо и би могъл да погледне своите шефове в очите и убедено да заяви, че се е борил здраво.

— Други улики? — попита Таунзенд, обръщайки се към Марголд. — Някакви предположения?

— Да, сър. Шофьорът Лари Елуд и местонахождението на колата му трябва да бъдат обект на незабавно и интензивно издирване. Елуд е главният заподозрян, тъй като колата му пристига с пет минути закъснение, а лицето му остава извън обхвата на камерите. От което следва предположението, че колата е била отвлечена, а човекът от видео записите е заменил шофьора… В допълнение ще кажа, че самата кола ще бъде златна мина за криминалистите.

— Това е вярно — кимна Таунзенд и се обърна към Джордж Мийни. — Какво правим по отношение на тази кола?

— Обявена е за общонационално издирване.

— Не е достатъчно. Мобилизирайте хеликоптери, организирайте отделните участъци за претърсване на улиците по райони. Разпространете описанието й по всички пунктове за заплащане по магистралите в петте околни щата. Наблегнете на марката и модела на колата, тъй като номерата й вероятно вече са сменени.

Приведен над бележника си, Джордж трескаво записваше.

Таунзенд му хвърли кратък, но внимателен поглед и продължи:

— Искам до довечера всички черни линкълни между Болтимор и Ричмънд да бъдат проверени поне десет пъти! — Замълча, за да придаде допълнителна тежест на думите си, след което добави: — Включително и моята служебна кола. Ако не бъда спрян и проверен, ще хвърчат глави!

— Може би трябва да изпратим хора в района на Балантри Фарм, които да разпитат живеещите там — обади се Джени. — Сутринта някой може да е забелязал нещо…