Брайън Хейг - Убиецът на президента

Не бях сигурен към коя група да причисля Филис Карни, но нямах куража да я попитам и едва ли някога щях да го събера. По една случайност Филис бе пряката ми началничка — тъкмо тя ме беше изискала за сътрудник на поверената й организация; тъкмо тя сутринта ме беше изстреляла в бърлогата на смъртта. Все още не знаех защо го е направила, но ме обзе предчувствието, че скоро ще разбера.

Следваща поред беше агент Марголд. Сравнително скромните й титли предизвикаха няколко равнодушни погледа, след което дойде моят ред. Moi, тъй да се каже. Пропуснах да спомена армейския си чин, което не беше опит за потулване на истината, а право на избор за армейските офицери, попаднали в програмата за обмен на кадри с разни граждански институции. В интерес на истината дори в армията не приемат сериозно офицерите юристи, включително и самите офицери юристи. Но по-важен в случая беше един друг факт — единствен сред присъстващите аз не притежавах нито научна титла, нито специални отговорности или пълномощия. И благодарение на него в душата ми започна да се прокрадва надеждата, че някой все пак ще ме изпрати да направя кафе…

Но сега, след като представянето приключи и играчите станаха известни, бавно проумях, че в залата присъстват твърде много представители на агенциите за национална сигурност. До този момент нямах доказателства, че случилото се в резиденцията на Белнап е нещо повече от битово убийство, но явно някой друг в тази стая знаеше повече от мен.

Всъщност може би щях да разбера за какво става въпрос, тъй като настъпилата тишина бе нарушена от мрачно тържествения глас на Питърсън.

— В шест и двайсет тази сутрин неизвестни лица разстреляха хладнокръвно Терънс и Мерибет Белнап, заедно с още четирима агенти на тайните служби. Тери и Мерибет бяха мои близки приятели, изключително фини хора. Убеден съм, че някои от вас също са били близки с тях.

Няколко глави тържествено закимаха. Що се отнася до мен, аз не бях близък със семейство Белнап и на практика изобщо не ги познавах. Но споменът за купчината играчки в мазето ме изпълни с тъга, макар и не толкова искрена, колкото тъгата, която ме обзе при мисълта за малката сладка Джун Лейси с куршум в гърлото.

— Всички вие сте видели или чули за бележката, оставена от убийците — продължи с предупредителен тон Питърсън. — И си давате сметка за сериозността на положението. В случай, че не сте в течение, ще ви кажа, че разследването е поверено на ФБР. От името на разузнавателните служби на тази страна аз обявих нашата пълна готовност да сътрудничим до окончателното залавяне или обезвреждане на убийците.

Очевидно стигнал до заключението, че е изразил достатъчно съболезнования и е изрекъл достатъчно кухи фрази, той се извърна с лице към Таунзенд и подхвърли:

— Сигурен съм, че и ти имаш какво да споделиш, Марк…

— Да, само няколко изречения — кимна Таунзенд, изправи се и почука по стъклото на ръчния си часовник. — Точно след четирийсет минути Питърсън и аз ще докладваме на президента. Преди това ще изслушаме предварителния доклад на специален агент Марголд, след което ще ви оставим да организирате разследването. Пясъчният часовник е обърнат, дами и господа. Убийците обещават нови престъпления през следващите два дни. И ние трябва да се отнесем сериозно към заплахата им, независимо дали разполагат с възможности за конкретната й реализация. На практика и някои от присъстващите тук може да се окажат мишени. Затова ви препоръчвам да не подминавате обмислянето на подобна възможност.

Замълча, очевидно решил да прояви великодушие и да ни даде време за изпълнение на препоръката.

Не се размениха погледи, не се чуха възклицания, никой не напусна стаята. Във въздуха обаче увисна тежко предчувствие. Някои от присъстващите вероятно се замислиха дали да дадат предплата за жилище във Флорида, други може би се питаха дали си струва да се купува цял галон с мляко. Нямаше никакво съмнение, че върху солидните и добре оформени задни части на Питърсън и Таунзенд бяха изрисувани нишани във формата на кръвясали очи, същото се отнасяше и за мисис Хупър, която разполагаше с престижен инвестиционен портфейл и висок обществен рейтинг. Но ние, останалите, изглеждахме в сравнителна безопасност просто защото едва ли някой би стрелял по нас само за да потренира.

В един свят, брутално разделен на имащи и нямащи, понякога е по-добре да си във втората група.

Както и да е. Настроението се очерта. Шестима души бяха мъртви. Марголд щеше да ни обясни как е станало това, а после всички заедно щяхме да си поблъскаме главите, за да открием защо и кой го е извършил.