Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Аз ще бъда ръководител на тази операция в качеството си на заместник изпълнителен директор на столичното управление. Предварително ви благодаря за помощта, която несъмнено ще ми окажете. Чакат ни тежки и напрегнати дни, но ние сме професионалисти и трябва да се справим. Убеден съм, че ще работим добре.

Присъстващите кимнаха, вероятно в знак на признание за този шедьовър на глупостта. Федералното правителство изобщо няма представа какво означава съвместна работа. Нито добра, нито лоша. Но формата, в която ни беше поднесен този факт, беше напълно приемлива, включително и като начин на изразяване.

Дойде ред на джентълмена срещу Джордж. Името му беше Чарлс Уордъл, представител на тайните служби, а изражението му говореше, че е притеснен и изнервен. Мистър Уордъл се беше появил да чуе как точно се е издънила поверената му институция, след което да увери присъстващите, че това няма да се повтори. Никой от насядалите около масата не му предложи да си разменят местата. Защото неговият отбор вече беше регистрирал минус шест точки на информационното табло и нямаше никакви шансове дори да излезе на нулата.

Дамата вдясно от Мийни изглеждаше някак разколебана. В първия момент реших, че я друса моминска свенливост, но после разбрах, че просто очаква да бъде представена. Усетила, че доброволци липсват, тя неохотно промълви:

— Нанси Хупър… Специален асистент на президента.

Кратко пояснение относно тази префърцунена титла: президентът разполага с куп специални асистенти, повечето от които са безполезни близачи на пощенски марки. Но мисис Хупър не беше нито безполезна, нито безвредна, а доколкото можех да тълкувам израженията на присъстващите, не беше и особено желана на тази маса. Оказа се, че тя е президентският гуру за връзки с обществеността, като по съвместителство изпълняваше и още две длъжности — консилиере и палач…

— Ясно е, че съм тук, за да ви предложа политическата линия и съответните напътствия — обяви тя.

Никой не я поправи, но физиономиите около масата говореха съвсем друго. Дрън-дрън, казваха те. А госпожата бе тук с единствената задача да ни внуши, че отговорността е само и единствено наша…

Косата й беше тъмна и къдрава, а останалата част от тялото — дълга и кльощава, с пронизващи кафяви очи и гърбав нос, силно наподобяваща оскубан папагал. Спомних си, че на няколко пъти я бях виждал по телевизията. Беше ми направила впечатление на нахакана и бъбрива, но несъмнено умна и съобразителна жена, която умее да използва красноречието си за светкавични удари под кръста. Присъствието й сред нас едва ли можеше да се тълкува като сигнал за щастливо плаване.

Следващият беше мъжът срещу нея. Мистър Джийн Холдърман, помощник-секретар на Онзи-дето-за-всичко-се-коси от новоизлюпеното Министерство на вътрешната сигурност. Джийн беше младо момче, още ненавършило трийсет, с костюм на „Армани“ и фризирана коса. За момент си помислих, че може би е сбъркал вратата. Със сигурност беше най-млад сред присъстващите, представител на най-младото министерство. И определено не беше наясно с изискванията към облеклото.

Искрено се надявах, че някой ще го изпрати да донесе кафе. Разбира се, той можеше да е някое генийче, което аз подценявам, но което впоследствие ще се окаже незаменимо за отбора.

Както и да е. Джийн Холдърман се справи с представянето си без никакво запъване и това беше благоприятен сигнал. После извърна глава по протежение на масата, заби очи в Джордж и с неподправена искреност промълви:

— Можете да разчитате на нашето безусловно сътрудничество в хода на разследването. Изправени сме пред сериозно предизвикателство за националната сигурност. Няма да ви подведем, Джордж, бъдете сигурен!

Никой не се разсмя, но няколко души започнаха да кашлят в шепите си. Тайната на мистър Холдърман беше разкрита — оказа се, че е обикновен идиот.

Следваща поред беше дамата, седнала вляво от мисис Хупър и директно срещу мен.

— Филис Карни, Отдел за специални проекти, ЦРУ — представи се тя.

Не знам дали вече го споменах, но дамата беше стара, с бели коси и съсухрено тяло, най-малко седемдесетгодишна, а може би гонеше и осемдесетте. Човек неволно си задаваше въпроса какво търси жена като нея тук — на действителна държавна служба, вместо да се мотае някъде из Флорида — най-вероятно в местността, наречена Слонско гробище, където да суши кожата си на слънце и да млати малките бели топчици по посока на също така малките празни дупчици. Тук му е мястото да ви предупредя, че никой не може да избегне секирата на федералния пенсионен закон, ако не притежава някакви гениални качества и умения или пък любещ племенник в сенатската финансова комисия.