Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Наистина ли трябва да ти обяснявам?

— Да, моля.

— Добре. Очаквам от теб не само да помагаш на разследването, но и да събираш определена информация. Искам да съм в течение на всичко, до което се е добрало ФБР. — Замълча за момент, после с небрежен тон добави: — Разбира се, чувствай се свободен да подбираш онази информация от наша страна, която би помогнала на Бюрото.

— Дефинирайте по-точно това за подбора.

— Означава да се облягаш на собствената си преценка.

— Лоша идея. Дайте ми конкретна дефиниция.

— Добре. Всички сме в един отбор, преследваме общи цели. Не ме интересува кой ще обере лаврите на успеха, но съм силно заинтересувана върху кого ще се струпат обвиненията за евентуалния провал. Разбра ли ме?

Кимнах.

— Много добре. Имаш ли други въпроси?

Отдавна очаквах този миг.

— Защо аз? — попитах.

— А защо не? — отвърна с въпрос тя, замисли се за миг, после продължи: — Преди да взема решение да те изпратя тук, аз се запознах подробно със секретното ти армейско досие. Кариерата ти е била доста интересна и разнообразна, Шон. Пет години в специалните части, ангажиран в преследване и ликвидиране на терористи. Осем години като военен адвокат, ангажиран с изключително сложни и деликатни дела. Моите хора са анализатори или оперативни работници, но никой от тях не притежава опит в разследването на убийства. — Закова поглед в лицето ми и повтори: — Защо не ти?

Ами защото съм нов в тази работа, защото не съм служител на ЦРУ, защото нямам представа как трябва да помага Управлението, как действа във вътрешен план, да не говорим за федералния статут Posse Comitates , който забранява на армейските офицери да участват във вътрешни операции по прилагане на закона. Освен това не бях гласувал за този президент и на практика изобщо не го харесвах. Но дори да оставим настрана цялата тази дедуктивна логика, не виждах никакви убедителни причини, за да бъда избран за тази задача. С изключение на една — бях идеалната изкупителна жертва.

Е, може и да съм малко циничен. Скептицизмът е хубаво нещо, но се намира на ръба на пропастта, наречена параноя. Тя обаче хич не е хубаво нещо. Фактически нещата се свеждаха до доверието и въпросът беше дали мога да приема тази дама за такава, за каквато се представя.

Припомних си всичко, което знаех за мис Филис Карни. Между другото, длъжността й беше специален асистент на директора, а в подобни институции тази длъжност е само една и служебната характеристика със сигурност не включва задължението да слага две лъжички захар в кафето на шефа.

Знаех, че има петдесет и три години стаж в Управлението, че беше драскала със зъби и нокти, за да измине дългия път от секретарския стол до завидния пост, който заемаше в момента. Подробностите от този процес несъмнено биха направили служебната й биография интересна и екзотична, дори ако извън нея останат някои технически умения като стенография и удушаване с примка. Ако вземем под внимание изключителното й служебно дълголетие, тя със сигурност беше участвала и в по-груби игри, беше се опълчвала срещу не една и две едри риби, тоест — както казват момчетата от бранша — дамата беше поела своята порция лайна. Или беше много добра в това, с което се занимаваше, или беше експерт в покриването. Най-вероятно и двете.

По отношение на личния й живот знаех само, че някога е била омъжена. Мъжът й или беше починал, или бяха разведени. Тъй че в картинката не влизаше семейство, нямаше странични задължения, които да пречат на работата й. На практика беше една доста приятна и умна жена, чиито маниери, говор и начин на обличане бяха колкото старомодни, толкова чаровни и по своему съблазнителни. В нейно присъствие всеки би стигнал до заключението, че след половин век на подобна работа може да оцелее само онзи, който е в състояние да дръпне ръчката на ешафода и да продължи, подсвирквайки, по пътя си.

Спомних си думите, с които приветства появата ми в тази организация:

— Тук се работи само с високи залози, Шон. Обикновено сме последната инстанция, но понякога играем ролята и на първата. Възлагат ни задачи, които са прекалено трудни или прекалено деликатни за организацията като цяло. Макар че физически не е опасна, нашата работа е свързана със значителни рискове в професионално отношение.

— Piscem natare doces — отвърнах й аз.

Тя ме дари с един втренчен поглед, после сопнато отвърна:

— Не уча рибата да плува, а по-скоро предупреждавам един фукльо да внимава! — След което омекна и на лицето й се появи лека усмивка: — Колежът „Смит“, випуск 48-а, втора специалност латински.