Брайън Хейг - Убиецът на президента

Известно време се занимавахме с питиета си.

— Ще бъде наистина забележително — рече тя.

— Ще бъде голямото и окончателно прецакване, особено ако изпълнят обещанието си да видят сметката на президента.

— Трябва да бъдем внимателни — промълви тя. — Урок номер едно от обучението ми в Куонтико гласи, че винаги има опасност от обърната каузална връзка.

— Имаш право. Но това не бива да те тревожи по отношение на мен.

— Така ли?

— Протекциите са в портфейла ми.

Тя извъртя очи и поясни:

— Имам предвид капана на порочната логика. Лошите неща винаги идват по тройки. Ако една жена роди тризнаци, значи бебетата са лоши…

— Звучи разумно.

Мисля, че вече съжаляваше, че ме е нарекла умен. После, сякаш усетил, че ушите му горят, до нас се появи Джордж Мийни и протегна ръка към купчината чаши. Хвърли ми кос поглед и промърмори с добре изиграно безразличие:

— Е, Дръмънд, май пак ще работим заедно.

— Светът е малък, а?

— Аха.

— Прекалено малък.

Той се направи, че не чува, и попита:

— И какво мислиш?

— За теб ли?

— Не, за цялата тая работа.

— Ще ти кажа, Джордж — погледнах го в очите аз. — Мисля, че разполагаш с около четирийсет и осем часа да откриеш за какво става въпрос, иначе с кариерата ти е свършено. Ще останеш в историята като агента, който не е успял да предотврати убийството на президента. А сега ми кажи какво мислиш ти.

Той предпочете да не отговаря на така поставения въпрос и смени темата.

— Между другото, как е Джанет? Чувам, че вие двамата сте станали твърде близки.

— Много е добре. Миналата седмица навърши трийсет и си направихме страхотен купон. Тя се нагласи както я е майка родила, аз също. — Замълчах и му хвърлих един поглед, изпълнен с престорена загриженост. — Извинявай, но тази тема сигурно ти е безинтересна.

Вероятно беше така, защото той изръмжа едно „майната ти“ и се отдалечи.

— Какво беше всичко това? — попита Джени, заковала поглед в гърба му.

— Нищо — отвърнах, макар че хич не беше нищо. Преди да го прехвърлят във Вашингтон, Мийни бил агент в Бостън и двамата с прекрасната мис Мороу бяха работили заедно по редица случаи. В хода на този процес разцъфнали любовта и страстта — до степен да заживеят заедно и да се сгодят. После сладурчето Джорджи я прецаква при разкриването на някакво важно престъпление, обира лаврите и получава престижен пост в столицата. На всичкото отгоре копелето отново се опитва да прекара Джанет — както в преносния, така и в буквалния смисъл, веднага след убийството на сестра й. Но Джанет е прекалено добър човек и по тази причина не е казала на Джордж, че е мръсник.

Аз не съм добър човек. Освен това все някой трябва да напомни на копелдака, че трябва да си плати, когато прецаква близки и приятели. На всичко отгоре Джорджи със сигурност криеше таен коз срещу искрено вашия разказвач, ето защо аз предпочетох да ударя пръв. На практика копелето е доста ловко и изобретателно, което означава, че може би няма да имам шанс за втори удар.

— По-добре да се връщаме — подхвърлих на Джени аз.

— Добре.

Тръгнахме по коридора.

— Не се заяждай с Джордж — посъветва ме тя. — Затрупан е с отговорности и не бива да се разсейва.

— Сигурно е така.

— Каквото и да се е случило между вас, предстоящото разследване е по-важно.

— Ти си… Всъщност благодаря ти, че ми го напомняш.

— Трябва да се извисиш над личните проблеми. Мисли за страната. Овладей се.

— Точно това смятам да направя — кимнах аз.

— И още нещо: Джордж Мийни е дребнав и отмъстителен мръсник. При всички случаи ще намери начин да те ухапе.

Всемогъщи боже.

Върнахме се в заседателната зала. Всички играчи заеха местата си, но имаше и известни размествания. Мисис Хупър се озова срещу Мийни, а Холдърман и Уордъл се бяха преместили по-близо до Джени и мен. Ако бедният Джийн Холдърман направеше още някоя идиотска забележка, най-вероятно щеше да бъде изхвърлен на паркинга. Напомних си да седна по-близо до вратата.

Дискусията беше възобновена от мисис Хупър.

— Позволете ми да очертая проблемите, пред които сме изправени. До общите избори остават само седем месеца и аз просто не мога да си представя по-неподходящо време за тази криза! Разбирате ли какво ви казвам?

Май всички се питаха кога ли е по-подходящото време за тази криза според мисис Хупър, но старателно закимаха, демонстрирайки съпричастност към проблемите й. В крайна сметка всички ние бяхме държавни служители, които получават оперативни заповеди от политическите си господари. Да чуем какво мислят те беше винаги интересно, а понякога дори полезно.