Брайън Хейг - Убиецът на президента

След това се взе решение оперативният щаб да се установи в офиса на „Охранителна техника за дома Фъргюсън“ заради централното разположение, сигурността и наличието на всички необходими средства за комуникация и наблюдение. И най-вече защото никой не предложи друго място. Всъщност не беше точно така. Мистър Холдърман любезно предложи помещенията на новоизградения Център за информационни анализи и инфраструктурна защита, но предложението му беше посрещнато със скептични усмивки. Едва ли някой от присъстващите си беше направил труда да запомни всичките прилагателни в това дълго наименование. Винаги е гадно, когато си новак, нали?

В крайна сметка дори Мийни осъзна, че за разлика от противника губим ценно време.

— Предварителните наблюдения на агент Марголд предполагат двустранен подход — информира ни той. — Замесен е вътрешен човек и ние ще обърнем земята, за да открием кой е той. В същото време ще търсим извършителите навсякъде, където бихме могли да ги открием.

Точно така. На това му се вика логика и здрав разум. Всички започнаха да кимат в знак на признание на изключителната мъдрост на Джордж.

— Аз предлагам три основни действия — продължи той и кимна по посока на Чарлс. — Агент Уордъл ще отговаря за охраната на всички членове на правителството. — Главата му се извърта към Джени. — Агент Марголд ще оглави екипа за издирване на убийците. — Последвалата усмивка беше предназначена за мен. — А Дръмънд ще застане начело на екипа за разследване на евентуалните връзки с международната престъпност с основната задача да установи кой е предложил награда за главата на президента и може ли да се подозира чуждестранно участие.

— Имам един въпрос — казах.

Той ми хвърли изпитателен поглед, вероятно подозирайки, че ще изтърся някоя гадория.

Не исках да го разочаровам и попитах:

— А ти какво ще правиш, Джордж?

— Радвам се, че попита, Дръмънд. Аз ще наблюдавам и ще координирам всички операции. Това отговоря най-добре на философията ми за упражняване на властта — директно да разпределям отговорностите между подчинените си. По този начин се насърчава инициативността и… отчетността…

Тази тирада ми прозвуча като извадка от Наръчника по модерен мениджмънт, но никой от присъстващите не пропусна подтекста в нея. На вашингтонски жаргон отчетност означава лавина от лайна, която се движи от горе на долу. Джордж щеше да направи така, че всеки да заложи по нещо в тази игра и ако корабът случайно попадне на айсберг, капитанът в никакъв случай няма да маха за сбогом от мостика, докато моряците се отдалечават със спасителните лодки. Защото спасителни лодки не се предвиждаха. Ако Джордж постигнеше своето, и оцелели не се предвиждаха.

Стрелнах с поглед Джени, която само извъртя очи.

На вратата на „Охранителна техника за дома Фъргюсън“ висеше табела с надпис:

Но паркингът беше задръстен от лимузини и ванове без опознавателни знаци, а през входа влизаха и излизаха мъже и жени с плачливи физиономии и костюми във всички нюанси на сивото и синьото.

Мина ми през ума, че на местните тази активност ще им се стори странна, нехарактерна, а вероятно дори и тайнствена. А за да доразвия теорията, която ви подхвърлих в началото на тази история, ще посоча, че ако бяха приели моето на пръв поглед шантаво, но на практика гениално предложение да превърнем склада в клиника по кожно-венерически болести, сега върху същата табела щеше да пише КАРАНТИНА ПОРАДИ СЛУЧАЙ НА НЕЛЕЧИМА, ПРЕДАВАНА ПО ВЪЗДУШНО-КАПКОВ ПЪТ ГОНОРЕЯ. ВЛИЗАЙТЕ САМО КОГАТО ВИ ПОВИКАТ. Този надпис със сигурност щеше да обясни появата на странните посетители с плачливи физиономии, да не говорим за спокойствието, което щеше да се възцари около контейнерите за боклук или мотаенето наоколо без работа.

Бях щастлив да зърна Лайла, нашата рецепционистка, която седеше зад бюрото в обичайната си роля на секси служителка, избрана специално за посрещане и изпращане на клиентите. При влизането ми вдигна глава да ме погледне, но очевидно не ме позна и отсече:

— Спри на място, приятелю!

— Какво?!

— Да ти виждам ръцете! — изръмжа тя. — Извади някакъв документ за самоличност, но бавно, много бавно! Под бюрото държа пистолет, който е насочен право в топките ти!

— Какво говорите, госпожице! — престорено се ужасих аз. — Аз съм чиновник в ЦРУ и нямам топки!

Тя се разсмя.

Облегнах се на плота и поверително подхвърлих: