Брайън Хейг - Убиецът на президента

Служителите на Управлението са големи майстори в създаването на папки. Разгърнах тази в ръцете си и прегледах първата страница, която беше нещо като разширено съдържание. Най-важното в нея беше, че сме научили за обявената награда не чрез специалните разузнавателни средства, изброени върху корицата, а от едно съобщение на Ал Джазира — информационния телевизионен канал на арабски език. Следваха подробностите.

— Истина ли е това? — вдигнах глава към Морт аз.

— Абсолютно.

— Изглежда доста невероятно, нали? — намеси се Филис. — Било е излъчено три-четири пъти, преди да бъде забелязано от нощната смяна на отряда за борба с тероризма. Разбира се, накарахме ги да го свалят от новинарските емисии.

— Да, но беше излъчено в най-гледаното време — промърмори Морт. — Освен това Ал Джазира е спътникова телевизия и има огромна аудитория в цял свят — гледат я в Близкия изток, гледат я американците от арабски произход, гледат я индонезийци, пакистанци и много други. Да не говорим, че арабите по принцип са страшни клюкари и един мобилен телефон е всичко, което им трябва, за да разпространят поредния слух по кафенета и сукове.

Зададох единствено важния въпрос.

— А как е научила Ал Джазира?

— От интернет — отвърна Морт. — Обявата за наградата е публикувана в един уебсайт.

— Уебсайт?

— Да. Обозначен е като убийпрезидента-точка-ком.

— Това е някаква шега, нали?

— В първия момент и ние помислихме, че е шега — мрачно отвърна той. — Но след тазсутрешните събития май променихме становището си. — Подаде ми една цветна разпечатка и попита: — Какво мислиш за това?

Поех листа в ръцете си. По всичко личеше, че е разпечатка на уебстраницата, която коментирахме. На розов фон бяха наблъскани с различни шрифтове, които напомняха за едновремешните циркови плакати с летящи балончета, клоуни и разни танцуващи фигурки. Наистина приличаше на шега, а може би и на нещо друго. Сякаш авторът беше изпълнен с толкова дълбоко презрение към действащия президент на САЩ, че се отнасяше с ирония дори към офертата за убийството му.

Изчетох и самата оферта, изписана с дебели сини букви:

УБИЙ ПРЕЗИДЕНТА НА САЩ И СПЕЧЕЛИ 100 000 000 НЕПОДЛЕЖАЩИ НА ПРОСЛЕДЯВАНЕ АМЕРИКАНСКИ ГУЩЕРИ!

Под заглавието бяха намерили място неизбежните, изписани с дребен шрифт подробности, които изреждаха правилата и изискванията на „състезанието“ — всичко на всичко три на брой. Участникът трябва да представи предварителен план за действие, да предложи оригинален „подпис на убиеца“, с който да се легитимира, и трето, за да получи голямата награда, участникът трябва да остане анонимен и извън подозрение.

Вдигнах поглед към Морт.

— Как става комуникацията на предварителните намерения?

— Изпраща се на този адрес — отвърна той и се наведе да ми покаже една линия в дъното на разпечатката, под която беше изписано payoff@mtercon.com.

— По него не може ли да се разбере кой е инициаторът на „състезанието“?

— Опитахме. Оказа се, че адресът е свързан с анонимна пощенска кутия, който по всяка вероятност ще ни отправи към други десетина анонимни имейли.

Усетил по някакъв начин, че не разбирам за какво става въпрос, Морт се зае да ме просветлява:

— Не е чак толкова сложно. Съответният имейл автоматично се изпраща на анонимната пощенска кутия, която наподобява номерираните кутии, предлагани от всеки пощенски клон. Оттам операцията се повтаря отново, произволен брой пъти. Все едно, че скачаш от една черна дупка на друга и така поне десетина пъти. — След тези думи отново насочи вниманието ми към дъното на сайта, където имаше списък със седем-осем езика за кореспонденция: руски, испански, арабски и дори идиш. — Едно кликване върху някой от изброените би те отправило към същата уебстраница, но вече на съответния език.

— Условно наклонение? — вдигнах вежди аз.

— Сайтът беше закрит два дни след съобщението в Ал Джазира — обади се Филис.

— Шефът на новините в Ал Джазира заяви, че са били уведомени по телефона, но отказа да ни съобщи името на информатора — добави Морт и в очите му проблесна гняв. — Копелето има наглостта да се оправдае с Първата поправка, представяш ли си?

— Кой е закрил сайта? — попитах аз.

— Авторът.

— Защо?

Филис хвърли кос поглед към Морт и отвърна:

— Преобладаващото мнение в онзи момент гласеше, че е дръпнал щепсела, преди шегата му да се превърне в „играчка-плачка“.

— А какво е сегашното преобладаващо мнение?