Брайън Хейг - Убиецът на президента

Филис насочи поглед към уебстраницата и неохотно промърмори:

— Вероятно е получил една-две оферти, които заслужават внимание. След което се е състоял обмен на имейли, с които кандидат-убийците са изпратили плановете си, а авторът е намерил начин да ги увери, че разполага с парите. Уместно е да допуснем, че са били обсъдени и начините за получаване на наградата. За които, разбира се, нямаме никакво понятие.

— Разбирам.

Филис се приведе напред и добави:

— Но сто милиона са твърде голяма, да не кажа невероятна сума, нали? Направихме всичко възможно да ограничим разпространението на офертата, като своевременно информирахме тайните служби и Белия дом.

— Не бързай да правиш заключението, че става въпрос за арабски пари — обади се Морт. — Те могат да бъдат на всеки обиден от нещо саудитски принц, колумбийски или мексикански наркобарон, чуждо правителство или някой американски милиардер, за когото президентът е политически неудобна фигура. — Намръщи се и замълча, оставяйки списъка недовършен.

— Вече разбираш защо се опитахме да поставим капак на всичко това — подхвърли Филис. — Тази награда… как да кажа… В много отношения тя е непреодолимо изкушение, нали? Подобна сума може да запали пожар от опасни амбиции.

Напълно вярно, отбелязах мислено. Не вярвам в тезата, че всеки си има цена, но сто милиона долара са в състояние да развълнуват много съвести. Искам да кажа, че в Ню Йорк има достатъчно безскрупулни типове, които срещу няколко хилядарки ще изпразнят един пълнител във всеки, който им посочите, а за сто милиона ще сринат до основи не само Манхатън, но и съседния му Куинс. Тръснах глава да прогоня тези мисли и се върнах към дискусията.

— Мирише ми на измама — рекох.

Филис ме дари с един продължителен поглед, после въздъхна.

— Може и да не повярваш, Дръмънд, но ти не си единственият умен човек в тази организация. Предлагам ти да поразсъждаваш кое е по-важно — това, което мислиш ти, или мнението на другите…

Имаше право.

— Може би е време да потърсим мнението и на някои чужди разузнавателни централи — подхвърлих аз.

— Вече е направено. Преди един час бе пуснато съобщение до всички наши резиденти в чужбина, които ще извършат съответните сондажи. Задачата ще приключи в рамките на дванайсет часа, тъй като трябва да се съобразяваме и с часовата разлика.

— Аз ще бъда ли запознат с резултатите?

— Разчитай на мен.

Без коментар.

На вратата се почука и Джени надникна през процепа.

— Извинете, мога ли поговоря за секунда с Шон?

Никой не възрази и аз побързах да изляза. Последвах Джени по лабиринта между новите работни места и не след дълго влязох в една странична стаичка, определена за неин временен кабинет.

Зад сивото метално бюро до стената седеше едра жена на зряла възраст с накъдрена кестенява коса, която ограждаше кръгло и по детски жизнерадостно лице. Спряхме за миг, колкото да бъда представен. Жената се оказа Елизабет, личен асистент на агент Марголд.

Елизабет изглеждаше леко напрегната и очевидно не изпитваше радост от новата и несигурна обстановка, в която й се налагаше да работи. Разменихме си любезности, след което тя ме попита:

— Къде в тази лудница мога да намеря малко канцеларска хартия?

— Проклет да съм, ако знам — признах аз.

— Как да свържа телефона си?

— Ами мушнете го в контакта.

Елизабет заби обвинителен показалец в шперплатовата стена.

— Няма контакт!

— Ясно…

— Е, и?

Принудих се да свия рамене.

— Нали работите тук? — пожела да узнае тя.

— Той е мой партньор по това дело — информира я Джени. — Но все пак си остава мъж, Елизабет.

По неизвестни причини Елизабет намери забележката й за адски смешна. На мен тя ми прозвуча грубо и обидно, подчинена на стар, подвеждащ и фалшив стереотип.

— Обърнете се към Лайла, която работи близо до входа — мило посъветвах Елизабет. — Тя знае всичко.

Най-накрая влязохме в офиса на Джени.

— Имам новини — обяви тя.

— Слушам те.

— Намерихме лимузината.

— А Лари?

— И Лари. Колата е била открита в гората, на около пет километра от Кълпепър, Вирджиния. Лари Елуд е бил на предната седалка.

— Трябва ли да бъда оптимист?

— Няма да ти отива — поклати глава тя.

— Вярно.

— За съжаление и колата, и Лари са били опожарени.

За нас съжаление, но за Лари — истинско нещастие, помислих си аз. Не знам защо, но тази информация не ме изненада.

— Подробности?

— Колата е била открита от хеликоптер на шерифската служба в Кълпепър. Пилотът забелязал дим и се обадил на пожарната. Хората реагирали бързо, но заварили само изпепелени останки.