Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Давай да си приготвим нещата и да делим — подхвърли Мерилу.

— Става — отвърна Ханк.

През следващите петнайсет минути двамата бяха заети да опразват гардероби и чекмеджета, хвърляйки разни дрехи в куфарите и саковете си. Джейсън седеше кротко до мен. От равното му дишане можех да заключа, че е отегчен до смърт.

После входната врата се отвори и в къщата се появи още един човек. Беше горе-долу мой ръст, с тъмна, леко посребрена коса, широко лице, сплескан нос и лош поглед.

Той се наведе към Джейсън и мен, огледа ни внимателно и изрева:

— Хей, Мерилу! Какви са тези мъже в къщата? Май си ги вкарала тук зад гърба ми!

— Мамка ти, Биг Деди! — извика от спалнята Мерилу. — Не можа ли да побързаш!

— Имаше задръстване! — изрева в отговор новодошлият. — Изглежда, някакви смахнати са свършили нещо лошо и ченгетата са затворили половината пътища в района! — От устните му излетя грозен смях. — И това ако не е гадория, здраве му кажи!

Мерилу изскочи от спалнята — така, както си беше по пликчета и сутиен, прекоси хола и се хвърли на врата на Клайд. Той сложи яките си лапи върху хълбоците й, вдигна я във въздуха и впи устни в нейните. Охо. Мадамата май беше по-близка с Клайд, отколкото ми беше признала.

— Е, бебче, ние с тебе вече сме адски богати! — изръмжа Клайд. — Какво ще кажеш?

— Нищо повече не мога да кажа, Биг Деди — сладко му се усмихна Мерилу.

— Нали ти казах, че ще ги прекараме! — ухили се онзи.

Тя се откъсна от прегръдката му и стъпи на пода.

— Но имаме и един голям проблем.

— Какъв проблем? — намръщи се Клайд.

— Оня задник — посочи ме с пръст тя. — Вика, че ченгетата вече са те идентифицирали и знаят всичко за оръжията, дето ги гепихме.

Мамка му! Планът ми хвръкна по дяволите. А друг нямах.

— Той ли го каза? — присви очи Клайд.

— Аха. Каза още, че цяла банда ченгета е окупирала Килийн и ни събира биографиите.

Клайд я гледаше втренчено. Отначало беше смаян, после лицето му се наля с кръв.

— Сигурна ли си, че не те е избудалкал? — попита той и се обърна да ме погледне. — Нали ги знаеш какви са адвокатите, винаги лъжат.

Тя избухна в смях, но той вдигна ръка.

— Нещата са сериозни, бебче.

— Не ме е избудалкал, Клайд — поклати глава Мерилу. — Знае прекалено много.

Клайд прекоси помещението, спря пред мен и заби очи в лицето ми.

— Не харесвам това, което ми каза, бебче — подвикна към Мерилу той. — Трябваше да го предвидим по-рано.

— Точно така — кимна Мерилу и скръсти ръце пред гърдите си.

Бях много заинтригуван от този диалог и с нетърпение очаквах продължението му. Клайд отвори уста да каже нещо, което положително щеше да бъде още по-интересно, но в този момент се разнесе оглушителен трясък и входната врата се откърти от пантите. Почти в същата секунда стъклената врата към верандата се пръсна на хиляди късчета, които започнаха да падат върху главите ни като първия сняг.

Мерилу изпищя. За част от секундата двамата с Клайд останаха като втрещени, заковали погледи един в друг. После се осъзнаха, направиха кръгом и се стрелнаха към спалните.

Подчинявайки се на някакъв неясен инстинкт, аз наклоних стола настрани и успях да се просна на пода. Стаята се изпълни с дим и прах, замириса на кордит. От мъглата изскочиха няколко мъже в тъмни гащеризони и бронежилетки, с черни каски на главите. Част от тях дойдоха откъм входа, други — през верандата. Дано някой се е сетил да информира тази кавалерия, че в къщата има и други хора освен индианците, рекох си аз.

Но още в следващата секунда разбрах, че трафикът се ръководи от човек, който разполага с температурни сензори за засичане на движещ се противник. Командосите не обърнаха внимание нито на мен, нито на Джейсън, макар че минаха на сантиметри от нас по пътя си към спалните помещения в къщата.

Екнаха изстрели, последвани от викове и крясъци. Погледнах към входната врата точно в момента, в който през нея се промъкна фигурата на агент Дженифър Марголд, облечена в синьото си ФБР яке, със синята си ФБР шапка на глава. Явно не ме забеляза веднага, тъй като зае полуклекнала стойка за стрелба и дулото на пистолета й бавно започна да сканира помещението. Не ми стана особено приятно, тъй като движението му спря точно в мига, в който сочеше право към мен. Мит по-късно получих възможност да видя лицето й. Беше опънато, със стиснати челюсти. Дулото помръдна в посока нагоре и от него излетя огън.

Съвсем ясно чух как куршумът потъна в жива плът — един мек и особено гаден звук, след което Джейсън Барнс приглушено изстена. Направих опит да изкрещя въпреки лепенката на устата си, изритах стола, но вече беше късно. Бум, бум. Джени стреля още два пъти, столът се преобърна и Джейсън се просна по гръб.