Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Но този път грешиш — изръмжах аз.

— О, така ли?

— Така. Рицарите резнаха главите на дракона и аз съм доволен.

— Разбира се, че си доволен — кимна тя, помълча малко, после добави: — Ще ни трябват показанията ти. Защото си единственият, прекарал известно време в компанията им.

— Единственият оцелял — поправих я аз.

— Все тая.

— Не е все тая.

Рита усети, че съм в лошо настроение, и тактично замълча. Изчака известно време, след което смени темата.

— Накрая стана истинско сражение. Момчетата от ООЗ твърдят, че онези са се били с яростта на диви котки. Жената е била неутрализирана последна. В момента, в който изскочила от спалнята с M16 в ръка и стреляла като бясна.

— Всъщност точно на това се чудех — промърморих аз.

— На какво?

— Поправи ме, ако греша — погледнах я право в очите аз. — Но доколкото съм информиран, в ситуация за спасяване на заложници се спазват определени процедури — похитителите се предупреждават, че са обкръжени, предлагат им се преговори. И само ако това не даде резултат, се стига до щурм.

— Има ситуации, при които постъпваме точно така.

— А защо не постъпихте така в тази ситуация?

— Тактическа преценка.

— Ясно. Но с какво беше по-различна тази ситуация, за да не спазите възприетите процедури?

— Ние имаме стандартен подход — спокойно и дори безразлично отвърна Рита. — Той се базира на оценка и вникване в поведението на престъпниците, предишен опит в такива ситуации, оценка на риска за заложниците. Всички тези фактори се подлагат на внимателен анализ, като ударението винаги пада върху последния. Заложниците са нашият приоритет.

Според мен тя усети накъде се насочват мислите ми и това не й хареса.

— Разбирам ситуациите, при които директният щурм е оправдан, но в случая съм доста объркан — информирах я аз. — Отрядът за освобождаване на заложници е успял да раздели заложника от похитителите. Тексасците зарязаха Барнс и мен в дневната и хукнаха към спалните помещения, но въпреки това щурмът бе проведен. Защо?

— Нямам навик да поставям под съмнение заповедите на преките си началници — отвърна с известно закъснение агент Санчес. — И ти би трябвало да направиш същото. В крайна сметка тези хора ти спасиха живота.

— За което съм им много благодарен — кимнах. — Но трябва да ти призная, Рита, че бях доста изненадан, когато профучаха покрай мен, без дори да ме погледнат. Никой не спря да провери състоянието ми, да ме развърже или евакуира. Същото беше и отношението към Джейсън Барнс.

— Предполагам, решили са, че сте в безопасност — сви рамене Рита. — Пак повтарям, сигурността на заложниците е задача номер едно. Задържането на извършителите остава на второ място.

— Какви бяха заповедите на екипа?

— Да използват разумна сила. Но беше ясно, че ситуацията е екстремна. Престъпниците бяха въоръжени до зъби, а не е нужно да ти напомням, че ставаше въпрос за безскрупулни убийци. Грешиш, ако смяташ, че сме изпратили отряда със задачата да ги ликвидира.

— Добре — въздъхнах аз и заковах очи в лицето й. — Щях да съм наистина обезпокоен, ако ми беше казала, че отрядът е изпълнявал мисия на отмъщение.

Тя замълча.

— Нещо не ми се връзва около смъртта на Джоун Таунзенд — подхвърлих след кратка пауза аз. — А вероятно и на специалистите от Бюрото. Дълбоко съм убеден, че Ханк, Мерилу и Клайд заслужаваха да умрат. Но животът им трябваше да свърши на електрическия стол, като най-напред им се даде възможност да лъжат като бесни, за да го отърват. Възможността, която Бог е дал на абсолютно всеки американски гражданин. — Направих кратка пауза и добавих: — Не ми се ще да вярвам, че съм излязъл негодник като Джейсън Барнс и съм участвал в кървава вендета.

Рита се обърна към далечния ъгъл, сякаш бе зърнала нещо интересно там.

— Е, понякога нещата се объркват — промърмори тя. — Знаеш как се казва, нали?

— Не, Рита, не знам. Как се казва?

— Който вади нож, от нож умира.

Помълчах известно време, после попитах:

— Джени на течение ли е?

— В никакъв случай. Тя допусна процедурна грешка, •втурвайки се в къщата по този начин. Но изложи на риск единствено себе си. В такива ситуации Бюрото е склонно да си затваря очите.

Това беше нещо ново за мен.

— Тя беше дала клетва на един доброволен заложник и рискува живота си, за да я спази — продължи Рита. — И в този момент трябва да я възприемаме като герой. Тя спаси не само твоя задник, но и нашия хляб с масло. Бюрото не забравя такива жестове.