Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Хей ти! Какво още знаят ченгетата?

— Въпросът не е какво знаят сега, Мерилу — въздъхнах аз. — Въпросът е какво ще знаят след известно време. Ти си родена и израснала в Килийн, нали?

— Е, и?

— Лош късмет за теб, улеснение за ченгетата. На тях проблемът им е веднъж да се задействат. Но сторят ли го, спиране няма. Страшно упорити са. — Замълчах за по-голям ефект, после добавих: — До довечера ще знаят името и биографията ти, а вероятно и номера на обувките ти.

Фактически те вече имаха номера на обувките й, тъй като бяха направили отливки на следите в градината на Ястреба. От него бяха установили височината и теглото й, а също така и моделите обувки, които предпочита. Но при създалите се обстоятелства реших да не споделям тази информация с нея. Вместо това подхвърлих:

— А може би изобщо нямаш проблем.

— Как така?

— Убеден съм, че разполагаш с добра дегизировка и фалшив паспорт, с които да се измъкнеш от страната. Така ли е?

— Не. Но мога да си намеря.

— В Килийн?

— Е, и?

— Как мислиш?

— Мисля, че е прекалено горещо.

Отпуснах й време за размисъл. Нямах впечатлението, че е особено интелигентна, но би било глупаво да я подценявам. А от отношенията помежду ни, макар и кратки, можех да заключа, че тя няма да ме надцени.

— Не казвам, че ще те хванат, но не виждам как ще се измъкнеш — подхвърлих след нова пауза аз.

От изражението й беше ясно, че тази мисъл я измъчва. На практика бях доста изненадан, тъй като май щеше да се окаже, че тези хора са обмислили в детайли една наистина брилянтна операция, но не са отделили време за най-простото — плана за бягство. Отново трябваше да си напомня, че успехът води до прекалена самонадеяност, която — както всички добре знаем — обикновено се изразява в небрежност.

— Може би не си толкова умен, колкото се мислиш, Дръмънд.

— Може би — кимнах аз. — Но знам, че в момента, в който ченгетата те идентифицират, ще станеш не по-малко разпознаваема от Мадона. Партньорите ти също. Вие убихте няколко важни личности, Мерилу, след което решихте да изрисувате една голяма мишена върху гърдите на президента. А на това му се вика „престъпление на века“.

— Въпреки всичко мога да се измъкна — предизвикателно рече тя.

— Може би. Но какво ще стане, ако не успееш?

— Какво?

— Умните хора обмислят всички алтернативи.

— Тъй ли?

— Понякога нещата се объркват, Мерилу. Разбира се, не е речено, че и на теб ще ти се случи, но…

— Слушам те.

— От юридическа гледна точка става въпрос за многобройни предумишлени убийства, грабеж и заговор за убийство. — Обърнах глава да я погледна и отчетливо добавих: — За всичко това обвинението е задължено да поиска смъртно наказание. Най-малко двама от вас ще се изпържат на електрическия стол. — Направих нужната пауза, след което подхвърлих: — Аз обаче съм готов да се обзаложа, че на един ще му се размине.

Гледах право напред, но усещах изучаващия й поглед.

— Виж какво, глупако! — изръмжа тя. — Делът ми е някъде към дванайсет милиона, а ти се опитваш да ме пързаляш, като че ли имам проблем!

— А нямаш ли?

— Завий по Глиб Роуд — заповяда тя, после добави: — Проблемът ми е как да изхарча толкова много мангизи.

— Е, в такъв случай желая ти успех.

— Никой не може да докаже нищо срещу мен!

— С изключение на партньорите ти — усмихнах й се аз.

Тя вдигна пистолета и го насочи в главата ми. С крайчеца на окото си забелязах, че показалецът й е побелял върху спусъка, а очите й са разширени от гняв. Охо, работата става сериозна!

— Мисля, че май е време да ти пръсна гадното мозъче! — изсъска тя.

— Може би от благодарност, че се опитвам да ти помогна, а? — внимателно произнесох аз.

Пръстът й побеля една идея повече. Беше на милиметър от прекратяване на този разговор, завинаги.

— Недей, Мерилу. Но волана съм. Ще катастрофираме, а това ще докара ченгетата. Помисли какво ще им обясниш за куфарите отзад. — После влязох в ролята на терапевт и добавих: — Направи няколко дълбоки вдишвания и забрави какво съм ти казал.

Но тя нямаше такива намерения.

— Клайд ви надхитри, не можеш да отречеш.

— Сигурно — свих рамене аз.

— Той мисли за всичко.

— Сигурно — повторих. — Бас държа, че знае какво да прави в случай, че бъдеш задържана.

— Какво искаш да кажеш?

— Помисли и ще разбереш.

— Опитваш се да ме объркаш, а?

Именно.

— Нищо подобно. Просто ти напомням, че ако те задържат, реалността ще придобие съвсем други измерения за теб. Може би двамата с Клайд сте близки като брат и сестра, а може би не.