Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Покритието е свалено — кратко ми съобщи Рита, след което изключи.

Защо ли не изпитах облекчение? Работата наистина започваше да се размирисва. Минута по-късно телефонът отново иззвъня и аз раздразнено натиснах копчето.

— Спокойно, девойче! Покритието го няма.

— Дано — отвърна тя. — Отбий до тротоара и спри.

За маневрата ми трябваше не повече от секунда.

— А сега какво?

— Сега се събличаш и изхвърляш дрехите си през стъклото. Включително обувките и бельото…

— Виж какво, костюмът ми наистина е скъп и…

— Ако след минута не си гол, скъпият ти костюм ще се превърне в конфети!

— Чакай! — изкрещях аз, за да й попреча да се изключи.

— Какво?

— Шофьорската седалка снабдена ли е със сензор, отчитащ натиска?

— В такъв случай как ще…

— Опитай се да отгатнеш, Дръмънд. — Секунда колебание, после: — До този момент не демонстрираш особена съобразителност. Затова няма да се учудя, ако чуя едно голямо бум и червата ти се разхвърчат във въздуха. — Засмя се и изключи.

По принцип харесвам жените с чувство за хумор, но тази решително не ми беше по вкуса. За момент останах с подозрението, че именно тя е видяла сметката на Джун Лейси.

Както и да е. Вратовръзката и ризата свалих лесно, после се заех с обувките и чорапите. За целта краката ми се качиха на арматурното табло и работата стана относително лесно. Деликатният момент дойде при свалянето на панталоните. Ако не бях тренирал това упражнение в младежките си години, когато татко Дръмънд ми отпускаше за едно кръгче стария си буик, модел 71-ва, мама Дръмънд щеше да се отърве от грижата за коледния подарък на синчето си. Но повярвайте ми, натискът върху седалката при задъханото смъкване на панталоните с цел бърз и сладък секс е съвсем различен от този, който прилагате, когато се стремите задникът ви да си остане свързан с тялото. В крайна сметка успях, но когато стигнах до боксерките, реших, че трябва да спра дотук. Причините бяха няколко, но доминиращите сред тях бяха гордостта, практичността и скромността.

Набрах Джени.

— Хей, какво правиш? — извика тя. — От вана летят различни части от облеклото ти!

— А ти как си представяш, че… Всъщност вие още ли ме покривате?

— Ами… Да.

— Но Рита каза, че…

— Рита те излъга.

— Разкарай ескорта, веднага!

— Не мога. Съжалявам.

— Можеш! — изкрещях аз. — В противен случай ще ме взривят!

Тя замълча за момент, после каза:

— Шон, в момента ти управляваш натъпкан с експлозиви автомобил в центъра на нашата столица! Нима вярваш, че ще ти обърнем гръб и ще оставим ситуацията без контрол?

— Много съжалявам — рекох. — Но нали ти настояваше да ти се доверя?

Май прикри мембраната с ръка, тъй като до слуха ми достигнаха приглушени команди. После гласът й се появи отново:

— Това не го предвидихме. Белият дом и местната полиция са бесни. В момента разполагам с доста по-ограничени пълномощия и възможности за маневриране. Разбираш ли?

Изобщо не исках да слушам подобни глупости. Изведнъж се оказах в ролята на безгласна пионка в играта между Джени и Барнс, в която на всичкото отгоре се беше намесило и федералното правителство. Всички тези участници разполагаха с късче от мен, но за самия мен такова не беше предвидено.

Направих няколко дълбоки вдишвания и издишвания в опит да се овладея.

— Между другото, жената на другата линия трябва да е някъде наблизо — рекох. — Тя подхвърли, че ако се издъня, по-дребните парченца от Шон Дръмънд ще изцапат челното стъкло на колата й.

— Интересен начин на изразяване.

— Кажи нещо по въпроса.

— Тя се намира на две пресечки от теб и се движи в същата посока — на юг.

— Защо не ми го каза досега?

— Защото не си ме питал.

— И тя ли е под наблюдение?!

— Не бъди чак такъв оптимист. Просто последният ви разговор продължи малко по-дълго и успяхме да я засечем. Но става въпрос за подвижен сигнал, така че разполагаме само с приблизителна представа къде точно се намира.

— Добре, ясно. Какво следва?

— В момента сме във фазата кой кого ще надхитри. Те искат да те изолират от нас както в географски, така и в психологически смисъл. Опитват се да наложат контрол и да ни извадят от равновесие. — Джени замълча, след което, вероятно за да ме убеди, че не става въпрос за еднопосочен процес, добави: — Нанасяме корекциите в движение. Очакваме, че в даден момент ще опитат смяна.

Замислих се за момент, после попитах:

— Кой е оптимистът в момента?