Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Все се надявах, че ще ни направите услугата да се гръмнете — мрачно отвърнах аз. — Защо наистина не го направите?

— Млъквай, тъпако! — отряза ме тя, помълча малко и добави: — Сега слушай внимателно. Към резервоара на автомобила, който шофираш, са прикрепени пет кила С4 и трийсет пръчки динамит. Работата е там, Дръмънд, че ти си следващият. Достатъчно е да натиснем едно копче, и ще хвръкнеш при ангелите.

— Ама ти… — заекнах аз, после побързах да добавя: — Хей, това е върхът на глупостта! Ами парите?

— Ти си върхът на глупостта! — изхили се тя. — Парите са държавни. Там, откъдето идват, има още много.

По дяволите!

— Аха. Разбирам.

— Дано. А сега можеш да позвъниш на приятелите си. Ако до три минути не очистят небето от шибаните си хеликоптери и не махнат от пътя полицейските коли, с тебе е свършено!

Линията прекъсна.

Натиснах бутона за бързо набиране на телефона на Джени, която, разпознала номера ми на екрана си, светкавично се включи и попита:

— Как я караш, Шон?

— Ами… Аз… Имам един огромен проблем!

— Нямаш, Шон — бодро ме увери тя. — Нали помниш какво ти казах? Трябва да ми се довериш. Наблюдавахме прехвърлянето и знаем, че в момента си на волана на сив товарен форд и се движиш на юг по Четиринайсета улица. Успокой се, покриваме те отвсякъде.

— Работата е там, че трябва да се поотдръпнете малко. В момента разхождам пет кила С4 плюс трийсет пръчки динамит, прикрепени към пълен резервоар с бензин. Не бих искал някой… хм… да пострада.

За миг настъпи тишина.

Опитът ми да бъда саркастичен явно бе оценен, тъй като Джени въздъхна и рече:

— Запази спокойствие, моля те.

— Това ли ще ме посъветваш в момент, в който под задника ми има пет кила експлозив? — възкликнах аз. — Я се стегни, Джени! И помисли как да се измъкна от тая ситуация!

Тя не отговори и аз побързах да добавя:

— Между другото, имате три минути да разкарате хеликоптерите и полицейските коли. Не го ли сторите, ставам хамбургер. — Замълчах, после понижих глас. — А сега ми кажи, че двечките със Санчес имате план и за подобна ситуация!

Джени явно бе предала телефона си на Рита, която авторитетно обяви:

— Джени отиде да разкара хеликоптерите и автомобилите. А ти запази спокойствие. Ще намерим начин да разпръснем оперативните наблюдатели.

— Не ги разпръсквайте, а ги разкарайте! — сопнах й се аз.

— Разбирам.

— Защото и друг път си имала подобни случаи, нали?

Май я накарах да се замисли.

— Случай със случай не си прилича — промълви замислено тя. — Винаги има по нещо ново.

— Я ми кажи нещо повече за новостта, при която куриерът изведнъж се превръща в бомба.

— Трябва ми малко време, за да обмисля ситуацията.

— Грешен отговор. Абсолютно грешен! — извиках аз и прекъснах връзката.

Кръвното ми налягане отбеляза скок от поне сто единици в посока нагоре. Барнс и приятелчетата му изобщо нямаше да се замислят дали да натиснат копчето и да ми сменят агрегатното състояние. И на петдесетте милиона употребявани долари, подредени в товарния отсек на тоя ван.

После в главата ми изневиделица се появи една друга обезпокоителна мисъл. Ами ако всичко се окаже суха тренировка? Ами ако Барнс е решил с моя помощ да демонстрира на федералните ченгета, че хич не бива да си играят с него? Господи, как успявам да се забъркам в такива каши!

Телефонът иззвъня и аз го лепнах за ухото си.

— Целият съм слух. Какво още има?

Но се оказа, че е пак Джени.

— Съжалявам, Шон — прошепна тя. — Това не го очаквахме. В момента мислим по въпроса. Прави каквото решиш, само не скачай от този ван! Възможно е седалката ти да е вързана за експлозива. Всъщност според нашите експерти е твърде вероятно.

— Досетих се и сам — рекох. — Кажи нещо по-полезно.

— Решихме, че е уместно да те предупредим — отвърна тя. След миг усети, че нещо не съм наясно с предупреждението, и добави: — Няма начин да те измъкнем. Налага се да изпълняваш всичко, което поискат от теб.

Линията прекъсна.

И тъй, ето ме и мен, вашия любезен приятел Дръмънд. Въртя си кормилото в този прекрасен пролетен следобед, наслаждавам се на най-хубавия град на света, който пресичам по една от най-хубавите му улици с петдесет милиона долара в багажника и едно голямо бум, залепено за задника ми.

Бях чувал, че Господ има грижата за глупаците и разбойниците, но не бях сигурен дали и идиотите влизат в тази група.

Следващото обаждане дойде две минути по-късно.