Брайън Хейг - Убиецът на президента

В един момент Джени отиде да вземе от факса конспектираното от ОКР досие на най-новия ни заподозрян — мистър Клайд Уизнър. Направи опит за кратък преглед на дългия поменик, но бързо се отказа и плъзна хартията към мен.

— Кажи ми нещо за тоя тип.

По един или друг начин Клайд Уизнър можеше да играе доста голяма роля в живота ми, затова посегнах към досието с искрено чувство на благодарност. Военните досиета винаги са някак плоски, в едно измерение, лишени от личен елемент. В тях ще намерите информация за родното място на боеца, кога е влязъл в казармата, каква подготовка е получил, какво да се прави с него след смъртта му. Казано с две думи — много информация за лицето и почти никаква за личността.

Но да ви кажа за какво става въпрос. Клайд Уизнър беше на четирийсет и девет години, роден в Килийн — градчето в близост до Форт Худ. Постъпил в армията през 1977-та, когато бил 22-годишен, с гимназиално образование. Сто трийсет и пет точки по теста Джи Ти, който е нещо подобно на теста за интелигентност. Очевидно интелигентността на Клайд бе направила впечатление, тъй като бяха го изпратили да учи военно инженерство, специалност ОЕАС, или „Обезвреждане на експлозиви и артилерийски снаряди“. За тази специалност се изискват железни нерви, силна памет по отношение на детайлите и задължителните процедури, а също така и максимално пълна застраховка „Живот“.

След общото обучение и поредица от курсове по специалността Клайд бил назначен във Форт Худ, където служил в продължение на три години. Следват три години в Германия, една година в Корея, още три във Форт Худ и уволнение. В паузите между описаните назначения изкарал множество опреснителни курсове, сред които курс по лидерство и новости в обезвреждането на бомби и мини. Не се бил женил, през по-голямата част от времето нямал и сериозни връзки. Стигнал до чин старши сержант, вероятно служил добре, защото в досието нямаше информация за наказания, а веднага след уволнението си бил назначен на цивилна длъжност във Форт Худ.

Интересно беше да се отбележи, че след близо седемнайсет години служба на цивилна длъжност Клайд Уизнър внезапно влиза в кабинета на шефа си и подава оставка. Това става някакви си три години, преди да получи златния пръстен за дългогодишна служба при един и същ работодател, който би му донесъл доживотна месечна пенсия и сериозни облекчения в медицинското осигуряване. Един по-циничен ум би стигнал до заключението, че Клайд е открил нещо по-изгодно, а аз съм се родил циник.

Разбрах какво е привлякло вниманието на Ерик Танър към този човек още при първия по-сериозен поглед към дебелото му служебно досие. Уизнър беше работил в Централната пощенска служба — основния команден център на огромната военна база, през който минава абсолютно цялата информация, свързана с дейността й — от оръжейните доставки до програмата за обучение на военната полиция. Използвайки елементарна предпазливост, Клайд би могъл да научава всичко, към което прояви интерес.

Споделих с Джени този факт, а тя вдигна глава и попита:

— Мислиш ли, че Уизнър е човекът, с когото разговаря по телефона?

— Тексаско наречие. Същата възраст. Същото подигравателно отношение, което военните адски харесват у цивилните си колеги. — Помълчах малко, после заключих: — Възможно е.

Двете с Рита отново се спогледаха, после едрата дама се концентрира върху моя милост.

— В каквато и ситуация да се озовеш, в никакъв случай не показвай, че подозираш истинската му самоличност. Ясно ли е?

— Тя е права, Шон — подкрепи я Джени. — Ако се изпуснеш, все едно си опрял пистолета в слепоочието си.

Аз кимнах и сложих пръст на устните си.

— Бъди сериозен, защото той като нищо ще те убие! — сопна ми се Джени. След което добави: — Все пак, ако ти се открие възможност, опитай се да получиш потвърждение. Отваряй си ушите и очите най-вече по посока на неговото минало и самоличност…

— Нямаш грижа. Коварството е моя втора природа.

Не знам защо никой не повярва на скромното изявление от моя страна.

— Това може да доведе до голям пробив, Шон — поясни Джени. — Дори ако успеят да се измъкнат по някакъв начин, ние ще бъдем в състояние да ги проследим именно благодарение на подобни факти.

— Разбирам.

Телефонът иззвъня.

Очаквахме този звън и въпреки всичко ни стресна. И тримата едновременно скочихме и се втренчихме в малкия мобилен телефон, който кротко си лежеше върху полираната повърхност на дългата заседателна маса и странно наподобяваше бокал с отрова.