Брайън Хейг - Убиецът на президента

Страхотно. Последната ми надежда за измъкване току-що излетя през прозореца. Но ако всичко това завърши добре, може пък аз да го помоля за някоя служба. Естествено, ако не завърши добре, няма да имам проблеми с никаква служба, докато неговите тепърва ще започват.

Рита и Джени за пореден път ме увериха, че всичко ще бъде наред. Цяло племе агенти щяло да ме следи отблизо, а небето над главата ми щяло да потъмнее от хеликоптери. В операцията бил включен и полицейският комисар на Вашингтон, който в този момент провеждал учения със специалните подразделения за блокиране на пътищата, които били готови да затворят всеки изход на града, независимо дали е малък или голям.

До това изобщо няма да се стигне, уверяваше ме Рита. При малко вероятния развой на събитията, при който бих се оказал заложник, а също така и при почти изключения вариант лошите копелета да подхлъзнат цялата тая банда от експерти, Рита щеше да щракне копчето и коремът ми щеше да се превърне в предавател. И в момента, в който се озова лице в лице с лошите, техните часове стават преброени.

В армията има един лаф: предварителното планиране предотвратява пикаенето накриво. Аз знаех, че агент Рита Санчес и екипът й имат опит в подобни ситуации, защото говореха така, сякаш са им ясни всички залози и вземането на съответните мерки не им е никакъв проблем. Но не можех да забравя, че не само ние сме тези, които планират предварително. По всяка вероятност противникът беше чертал своите планове месеци наред и отдавна беше готов за решителния момент.

Един твърде дълъг ден заплашваше да се превърне във вечност.

Предварителната подготовка най-после приключи и ние преминахме към фаза номер две, която според мен беше озаглавена „Не позволявай на идиота да се замисля“.

В заседателната зала докараха телевизор на колелца и ние се настанихме пред него, за да изгледаме новините. Отпивахме от чашите с кафе, а в средата на масата имаше чиния с попрестояли сандвичи с риба тон.

Джени обяви, че трябва да проведе няколко телефонни разговора и да свърши малко координационна работа, след което ме остави в компанията на Рита. В продължение на около половин час пищната дама се опитваше да ме впечатли с ума си, като в същото време повдига духа ми и ме кара да се рея в облаците. Ще се съгласите, че бе една доста деликатна задача. А след това Джени се върна.

Не убягна от вниманието ми фактът, че Джени и Рита ме държат встрани от подготовката, която течеше извън стените на заседателната зала. От време на време през вратата надничаха агенти, а някоя от тях излизаше, за да им даде кратки инструкции.

В един момент Джени погледна мисис Санчес и попита:

— Знаеш ли, че Шон е бил офицер в пехотата? По-точно в специалните части, където е имал сериозни премеждия…

Рита направи съответната впечатлена физиономия и рече:

— Страхотно! Това означава, че Барнс и неговите приятелчета едва ли ще му създадат някакви проблеми!

Бях убеден, че ме обработват в съответствие с главата от наръчника на ФБР, озаглавена „Подготовка на щастливия агнец за заколението“.

Не ми убягна и един друг факт: агент Дженифър Марголд, с която почти бяхме скочили под чаршафите, изведнъж бе охладняла към особата ми. Бе станала някак резервирана, манипулираше ме от разстояние. Същевременно бях сигурен, че мисли за мен, но не понасях лепкавата загриженост за Шон идиотчето, която ми се демонстрираше.

До известна степен бях доволен, че си е заложила главата в тази игра, но като цяло нещата изглеждаха твърде тревожни.

— Защо искат пари в брой? — обърнах се към Рита аз.

— Защо лошите се занимават с непозволени неща? — отвърна с въпрос мисис Санчес.

— Исках да кажа…

— Знам какво искаш да кажеш. Мислиш, че всички престъпници имат шифровани сметки някъде в чужбина и много държат да им превеждаш разни сумички в тях.

— А не е ли така?

— Мнозина от тях наистина държат на електронния начин. Но напоследък по-изтънчените го избягват.

— Защо?

— Защото вече сме в състояние да ги проследяваме по електронен път. И в крайна сметка ги спипваме в момента на тегленето, независимо от броя на трансферите, които са осъществили.

Междувременно на екрана се появи физиономията на Джордж, който по мое мнение изгради един наистина добър образ на самоуверен професионалист, зареден с оптимизъм. Няколко досадни репортерчета не се хванаха на номерата му и продължиха опитите си да изтръгнат някаква компрометираща информация, но Джордж с лекота се справи с тях, прибягвайки до неясни и двусмислени отговори, дадени с онази загадъчна физиономия, която сякаш казва: „Знам нещо, което вие не знаете, но няма да ви го кажа.“ Лично аз адски се дразня от подобни физиономии, но в случая направих изключение. Просто защото си давах сметка, че обществеността би изпаднала в ужас, ако разбере каква пустиня от безхаберие и откровена глупост се крие зад нея.