Брайън Хейг - Убиецът на президента

— А имала ли си случай да ти свитнат куриера?

Веднага усетих, че отново не иска да ме погледне в очите.

— Няма логика в подобен ход — промърмори с леко закъснение агент Санчес. — Защо да те убиват, след като са докопали парите? Само ще усложнят положението си. А като заложник имаш цена само ако си жив и здрав. Нали разбираш? — Замълча за момент, после колебливо добави: — Освен ако… Е, няма как да не те попитам. Случайно да си направил нещо, с което да ги ядосаш?

Бях ли направил такова нещо? Е, нищо особено, ако не броим опитите ми да изпържа мръсните им задници на електрическия стол. Опити, които до този момент не ми бяха донесли успех. Поклатих глава.

— Добре — въздъхна с облекчение тя. — Продължавай в същия дух. Бъди любезен и почтителен. Тези хора ще стават все по-нервни и напрегнати, така че не ги дразни. Запомни: любезен и почтителен.

— Това не са най-силните му страни — промърмори с въздишка Джени.

Ха-ха. Продължихме още известно време в този дух. И двечките се правеха, че става въпрос за дреболия. За някакъв майтап, за който глупавият Шон напразно се тревожи. След което Рита пусна в ход серия анекдоти от предишни случаи, които вероятно й се струваха подходящи за илюстрация. Разбира се, всичките имаха хепиенд.

В залата се шмугнаха трима непознати агенти и сложиха край на първата фаза, която според мен беше озаглавена „Инструктаж и мотивиране на идиота“…

Рита ги представи като колеги, а аз моментално забравих имената им. Единият ме огледа, после бръкна в голямата си торба и ми подаде едно яке в защитен цвят.

— Премери го — рече Рита. — Това е само една предпазна мярка.

Джени издебна подходящия момент, за да ме осведоми:

— Ти не си федерален агент, Шон. И по тази причина не можем да ти дадем оръжие. А и ако хората на Барнс открият, че носиш пистолет, ще си имаш големи неприятности.

— Които могат да бъдат и по-големи, ако нямам — отвърнах не без основание аз.

Очевидно Рита Санчес имаше опит в подобни ситуации, тъй като махна с ръка да отхвърли възраженията ми и каза:

— Сега е моментът да извадим торбата с номерата. Ще бъдеш зад волана на голям шевролет събърбан и именно той ще е твоето оръжие. Оборудван е с турбо двигател с 450 конски сили, напълно блиндиран е срещу куршуми и почти защитен от бомби. Тежи над четири тона и може да отмести почти всичко, което се изпречи на пътя ти. Тъй че ако нещата се сговнят, натискаш бутона за турбо компресора, който подава в мотора азотен окис, скачаш на педала и изчезваш.

— Предпочитам пистолет, благодаря.

Тя ми се усмихна, после се обърна към един от асистентите си и каза:

— Дай свещичката.

Агентът отвори едно малко куфарче, измъкна от него тънък метален цилиндър и го вдигна пред очите ми.

— Хей, да не вземеш да ми забиеш това нещо в задника! — дръпнах се аз.

Рита щеше да се пукне от смях.

— Едно време го правехме — изхълца тя, — но ми писна да гледам задници и помолих Бюрото да ми достави нещо друго. И те ми предложиха ето това, което се гълта. — Както може би се досещате, облекчението ми беше огромно. — Вероятно се досещаш, че става въпрос за уред за проследяване. Специално този модел е разработка на нашите приятели от Управлението. Шпионите са особено подозрителни и прибягват до специални електронни детектори за засичане на предавателите. В днешно време всеки може да си ги купи по интернет, ето защо това бебенце спи, докато не му изпратим специален сигнал. Можем да го включваме и изключваме по желание. Обхватът му е осемдесет километра и стои в тумбака ти до поредното раздвижване на червата. Ще го активираме само в случай, че те вземат за заложник.

И още куп бози от тоя сорт. Според плана трябваше да отида там, където ме поиска Джейсън, да демонстрирам никога недокосвани върхове на любезността и цивилизоваността, да му предоставя пратката, която нямаше да бъде един пакет, а някъде към петнайсет големи куфара „Самсонайт“, натъпкани с петдесет милиона долара в употребявани банкноти.

Вариант А беше куфарите да бъдат стоварени на посоченото от тях място, след което Шон си тръгва с непокътнат задник. При вариант Б Шон трябваше да придружава парите малко по-дълго от очакваното.

Никой не прояви желание да навлезе в подробностите на вариант Б, а това беше един доста тревожен сигнал.

След двайсетина минути мъка телефонът на Джени иззвъня. Мисис Хупър я уведоми, че президентът дал съгласието си за операцията, благословил ме и ми пожелал късмет.