Брайън Хейг - Убиецът на президента

— Вие сте права.

Извърна се към мисис Хупър, която продължаваше да седи свита, с очи в юмруците си, и вероятно изпитваше страданията на Пилат Понтийски.

— Това беше непростимо. Приятел ли ви беше Дани Картър?

— Да.

— Женен?

— Той… Той и Тери имат две деца. Познавам ги от двайсет години. — Очите й замаяно пробягаха по лицата ни. — Аз му осигурих тази работа. Дани беше енергичен, умен, изключително лоялен. — В очите й, насочени към Джени, изведнъж се появи ужас. — А кой ще съобщи на Тери Картър?

В помещението се възцари напрегнато мълчание. Едва ли някой от присъстващите знаеше как се съобщава на една съпруга, че е останала вдовица. С не особено приятното допълнение, че мъжът й е предал богу дух в ръцете на друга жена — и телевизиите всеки момент ще гръмнат, разпространявайки този доста възмутителен факт.

— Когато получим официално потвърждение за смъртта, ще изпратя някой агент да я уведоми — отговори на въпроса Джени.

Върху лицето на мисис Хупър се изписа огромно облекчение, а Джени се обърна към Филис и добави:

— Създалите се обстоятелства лишават ЦРУ от основание за намеса, тъй като е ясно, че проблемът е вътрешен. — Замълча за момент, след което реши, че няма да е излишно да ни предупреди: — Всички наши действия ще бъдат гледани под лупа от Конгреса, а вероятно и от цялата общественост.

Не бих казал, че и Филис изпита облекчение, но отговорът й беше бърз и точен, без следа от някаква неохота:

— Разбира се — кимна тя.

Което автоматично постави Джени на шофьорското място, превръщайки я в отговорник на цялата бъркотия.

— Мисис Хупър, трябва да позвъните на президента и да поискате разрешение за действие — моментално пое функциите си тя.

Въпросната госпожа възобнови изследването на покривката пред себе си.

— Той няма да плати — глухо рече тя. — А и аз, в качеството си на негов политически съветник, не бих му дала такъв съвет.

— Защо? — попитах аз.

— Защото никой в тази страна няма да гласува за човек, който плаща на убийци — отвърна не без основание тя. — Познавам го добре и знам как ще реагира — ще каже, че е неуместно, че удовлетворяването на убийците е морално погрешно, защото би насърчило появата на нови и нови убийци. Ще демонстрира подчертано практичен подход.

Джени погледна към мен, но аз само свих рамене.

Уордъл издебна момента и направи едно доста любопитно наблюдение.

— Между другото, Дани Картър изобщо не фигурираше в списъка на вероятните мишени, който изготвихме. Как, по дяволите, се е оказал замесен в тая гадна история с Барнс?

— Добър въпрос — погледна го Джени. — Но той изобщо не е бил замесен. Използваха го като послание.

— Какво послание? — попита мисис Хупър.

— Това потвърждава моите предположения, че вече не става въпрос за отмъщение. В момента те мислят единствено за парите и за начина, по който ще избягат. Предупреждават ни, че ако не изпълним исканията им, ще убиват наред.

В продължение на няколко секунди всички се замислихме върху тази вероятност, а аз отново се видях принуден да отбележа очевидното:

— Изгубихме единственото си предимство и вече дори не можем да предполагаме кой ще бъде следващата им мишена.

— Вярно е — кимна Джени, след което отново се обърна към мисис Хупър: — Вижте… Струва ми се, че все пак има изход от положението — както за нас, така и за президента.

— Какво имате предвид?

— Една просто маневра: използваме парите, за да вкараме Барнс и съучастниците му в капана.

Нова тишина, този път, нарушена от Филис.

— Не ми харесва — обяви тя.

— Защо?

— Липсва изненадата. Те не са глупаци, Дженифър. Положително ще вземат предохранителни мерки.

— Естествено. Поставянето на капаните винаги е хазартно. Но ние трябва да ги надхитрим. — После, очевидно отгатнала какво минава през главите на всички около масата, Джени добави: — Миналото невинаги е прелюдия към бъдещето, нали? — Обърна се към мисис Хупър и подхвърли: — Ако се получи, президентът ще бъде смелият водач, който е хвърлил заровете. Ако се провалим, намеренията му са били благородни, но ние сме прецакали изпълнението.

Аз самият не бях сигурен, че идеята е добра. Но, от друга страна, имах неприятното чувство, че съм попаднал в капан, защото именно аз приех сделката.

Чък Уордъл енергично закима, а след известно колебание и мисис Хупър го последва. Явно започваше да им светва, че макар и далеч от съвършенството, планът задоволява нуждите и егото на повечето от участниците и отговаря на морално-политическите уравнения.