Брайън Хейг - Убиецът на президента

Но не на всички.

Джени прекрасно знаеше това, защото се обърна към мен и подхвърли:

— Последната дума е твоя, Шон. Защото ти си избран за ролята на куриера.

— Да. А защо?

— Кой знае? Може би защото си адвокат, а не професионален агент. Може би защото те смята за най-малко заплашителната фигура. Веднага ще добавя, че едва ли ще приемат някой да те замести. Повярвай, че ако имаше начин, аз без колебание бих го направила.

Всички около масата избягваха погледа ми.

— Няма да е толкова рисковано, колкото звучи — продължаваше да ме кове Джени. — Правим го непрекъснато, най-вече с похитители. Имаме експерти в тази област, което означава, че ще имаш подкрепата на най-добрите професионалисти в света.

Много убедително, няма съмнение. Но това не ми попречи да продължа разсъжденията си. Помислих си за Джун Лейси и Джоун Таунзенд и изведнъж ми се прииска да се озова във физическа близост до тоя Джейсън Барнс.

Изпитах лудото желание гърлото му да се озове в ръчичките ми. Освен това си давах сметка, че ако не поемем този риск, вината за всяко следващо убийство ще бъде моя, ще тежи на моята съвест и моето съзнание. Как бих могъл да живея с нея?

Но все пак би трябвало да съм пълен идиот, за да кажа „да“. Рискът беше огромен, да не говорим, че като всички принудителни избори, и този беше прекалено очевиден, прозрачен и предсказуем. Доскоро агент на тайните служби, Джейсън Барнс с лекота щеше да открие капаните и щеше да вземе съответните предохранителни мерки, както правилно беше отбелязала Филис. Още повече, че към момента аз играех в губещия отбор, а те бяха печелившият. И нищо в играта не показваше, че може да настъпи промяна.

Ако тази ситуация се беше случила преди години, когато бях млад идеалист и кипях от наивна енергия, положително щях да я приема като свещения дълг на Шон Дръмънд във вечната битка между доброто и злото. Но вече бях прекалено възрастен и прекалено земен, за да се подпиша с две ръце под идеята, че добрите винаги побеждават, дори и под доста по-малко оптимистичния й вариант, че добрите трябва да победят. Истината е, че понякога тя е достатъчна само за един доста невзрачен компромис, а именно — да накара лошите да се оттеглят. Убеден съм, че някъде в джунглите на Бразилия съществуват странни населени места, в които са се оттеглили самодоволните гадняри. Вечер в кръчмите тези копелдаци разказват своите истории, обясняват как са успели да избегнат възмездието. Окей, край. Дотук. Нашите все още не са го избегнали.

Вдигнах глава, срещнах погледа на Джени и рекох:

— Страхотна идея.

Тя протегна ръка и стисна рамото ми, след което се обърна към мисис Хупър:

— Моля ви, обадете се в Белия дом и поискайте разрешение.

А на Уордъл сухо нареди:

— Звъннете на старите си шефове в Министерството на финансите. Нуждаем се от петдесет милиона долара в употребявани банкноти, които трябва да бъдат тук до един час.

Залата се опразни за нула време, вероятно за да се отвори място за експертите от различен сорт и калибър, нахлуващи отвсякъде. Сред тях се открояваше величествената фигура на една дама от латиноамерикански произход на име Рита Санчес. Джени ни запозна и ме информира, че специален агент Санчес е експерт на ФБР по плащането на откупи за заложници и други екстремни ситуации, каквото и да означаваше това. Искрено се надявах, че дамата е тук в първото си качество на експерт, а не във второто.

Рита ме огледа от главата да петите, след което подхвърли:

— Ти си шаранът, а?

Трябва да съм реагирал много болезнено, защото тя се засмя и добави:

— Хей, я се отпусни! Всичко ще бъде наред. Плащането на откуп е детска игра, щом не са замесени заложници. Досега съм изгубила… чакай да видя. — Вдигна ръка и започна да свива пръсти. — Един, двама… само трима куриери за цялата си кариера. — Избухна в смях и добави: — А от другата страна продължават да ми изпращат коледни подаръци.

Не знам защо и Джени намери това за адски смешно.

Лично аз обаче бях на мнение, че ролята на утешител не беше от тези, които Рита Санчес владее добре, и ще й се наложи да поработи доста върху нея.

Джени тактично се оттегли и със Санчес се заехме да си разменяме незначителни фрази и откровени глупости. Така продължихме някъде около пет минути. В инструкциите го наричат „установяване на контакт и преки отношения“, докато престъпниците му викат „запознаване с мишената“.

В тази област Рита се оказа много добра. Буквално за нула време станахме приятели, разменихме си домашните телефони и решихме, че в близко бъдеще трябва да отидем на почивка заедно. Е, всичко това не се случи в действителност.