Херман Хесе - Степния вълк

— Вам е известно грешното и носещо нещастие схващане, че човек представлява трайно единство. Известно ви е също, че човек се състои от куп души, от твърде много „аз“. Да се раздели видимото единство на личността на тези много фигури се смята за лудост, затова науката е измислила названието шизофрения. В случая тя има право дотолкова, доколкото естествено никое множество не е без предводителство и не може да се обуздае без известен ред и групиране. Но науката не е права, вярвайки, че е възможно само едно неповторимо, свързващо за цял живот подреждане на многото „под-аз“. Тази заблуда на науката има някои неприятни последици, нейната стойност е преди всичко в това, че държавно назначените учители и възпитатели опростяват своята работа и си спестяват мисленето и експериментите. Вследствие на това заблуждение много хора, които са неизлечимо умопомрачени, минават за „нормални“, дори за социално пълноценни, и обратно — някои, гениални, биват вземани за умопомрачени. По тази причина ние допълваме празнините в научното схващане за душата чрез понятието, което наричаме изкуство на изграждането. На оня, който е преживял разпадането на собственото си „аз“, показваме, че по всяко време той може да събере късовете и ги подреди наново в какъвто желае ред и по този начин да постигне безкрайно разнообразие от игри на живота. Както поетът от шепа образи създава една драма, така ние от фигурите на нашето разчленено „аз“ отново и отново съставяме нови групи, с нови игри и напрежения, с вечно нови положения. Гледайте.

С тихи мъдри пръсти той взе моите фигури, всички старци, младежи, деца, жени, всички весели и тъжни, силни и нежни, пъргави и тромави фигури, бързо ги подреди на своята дъска за една игра, в която те веднага се престроиха в групи и семейства за игри и борби, за приятелства и вражди, създавайки в умален вид един свят. Пред моите очаровани очи той накара оживения и все пак добре подреден малък свят известно време да се движи, да играе и се бори, да сключва съюзи и да води битки, фигурите да се ухажват, женят и плодят; всъщност това беше драма с много герои, оживена и увлекателна.

После с весел израз на лицето той замахна над дъската, полекичка събори всички фигури, струпа ги на купчина и замислен, като много взискателен художник, от същите фигури построи една съвсем нова игра, със съвсем други групировки, отношения и преплитания. Втората игра беше сродна на първата: това бе същият свят, същият материал, от който човекът градеше, но гамата беше променена, темпото — променено, мотивите — акцентирани другояче, ситуациите — поставени по-различно.

И така, мъдрият строител с фигурите, всяка от които беше дял от мен самия, изграждаше една след друга игри, всички с далечна прилика помежду си, на всички личеше, че принадлежат към един и същ свят, че са свързани чрез един и същ произход и все пак всяка бе съвършено нова.

— Това е изкуството на живота — заговори той поучително, — вие сам за в бъдеще бихте могли както желаете да оформите по-нататък и да оживявате играта на своя живот, да я разбърквате и обогатявате, това е във ваши ръце. И тъй както умопомрачението в един висш смисъл е начало на всяка мъдрост, то шизофренията е начало на всяко изкуство, на всяка фантазия. Дори учените вече наполовина са открили това, както примерно може да се прочете във „Вълшебният рог на принца“, в оная обаятелна книга, в която мъчителният и прилежен труд на един учен бива облагороден чрез гениалното сътрудничество на неколцина обезумели, затворени в лудница художници. Ето, само вземете със себе си своите фигури, играта още често ще ви доставя радост. Фигурата, която днес се е превърнала за вас в непоносимо страшилище и ви е развалила играта, утре можете да принизите в благодушна и незначителна. А пък от клетата мила фигурка, която известно време ще изглежда осъдена на истинска мъка и живот под лоша звезда, в следващата игра вие ще направите принцеса. Желая ви голямо удоволствие, господине!

Аз се поклоних дълбоко и благодарно пред този талантлив играч на шах, пъхнах фигурките в джоба си и се оттеглих през тясната врата.

Собствено аз си мислех, че сега в коридора незабавно ще седна на пода и часове, цяла вечност, ще играя с фигурите, но едва се бях намерил отново в светлия кръгъл театрален коридор и ме повлякоха нови течения, по-силни от мене. Пред очите ми ярко пламна един плакат:

Този надпис предизвика у мене различни чувства: всякакви страхове и притеснения от по-ранния ми живот, от действителността, която бях напуснал, мъчително свиваха сърцето ми. С трепереща ръка отворих вратата и се намерих в една панаирджийска барака, където видях издигната желязна решетка, която ме отделяше от жалката сцена. На сцената обаче съгледах изправен звероукротител, той имаше вид на викач от пазар и на даващ си важност господин, който въпреки големите мустаци, изпъкналите мускули на мишците и крещящото цирково облекло, по един глупав, много отвратителен начин приличаше на мене. Този як мъж водеше на въженце като куче — жалка гледка — един едър, красив, но страшно измършавял и с робски плах поглед вълк. И беше колкото отвратително, толкова и увличащо, също така ужасно, както и тайнствено-приятно бе да се види грубият дресьор, който показа благородното и все пак позорно послушно хищно животно в поредица от трикове и сензационни сцени.