Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

После някой извика името ми… новото ми име.

Огледах се.

Руфо, гол, с тази негова отвратителна кожа, преметнал кърпи през рамо, стоеше на брега на около десетина фута и се мъчеше да надвика шума на водата, и да привлече вниманието ми.

Пристъпих няколко крачки към него.

— Какво има пак? — изръмжах аз.

— Питах дали не искаш да те обръсна или ще си пускаш брада.

Докато се чудех дали да извърша криминално престъпление или не, опипах лицето си и установих, че прилича на кактус. Неприятното чувство ми помогна да възпра своя еротичен устрем. Жилет, Аква Велва, Бурма Шейв и т.н. бяха направили наплашения американски мъжкар, т.е. мен, нерешителен при опит за съблазняване (или изнасилване), ако всичко не е предварително планирано. А аз не се бях бръснал от два дни.

— Нямам самобръсначка — отговорих му.

Той ми показа един бръснач.

Стар приближи до мен. Протегна се и хвана брадичката ми с два пръста.

— Ще бъдеш величествен с брада — каза тя. — Може би ще приличаш на Ван Дайк с тези подигравателни мустачки.

Щом тя мислеше така, аз също бях на това мнение. Освен това брадата щеше да скрие по-голямата част от белега ми.

— Както кажеш, принцесо.

— Лично аз предпочитам да си останеш такъв, какъвто те видях първия път. Руфо е добър бръснар. — Тя се обърна към него. — Помогни му, Руфо. И ми подай кърпата.

Стар тръгна към палатката, като пътьом се бършеше с кърпата. Щях да бъда щастлив, ако ме беше помолила да й помогна. Руфо каза уморено:

— Защо не защити правото си? Тя каза да те обръсна, така че сега трябва да… и ми попречи да се изкъпя, като че ли не можеше да почака. Тя обаче не трябва да чака.

— Ако имаш огледало, мога сам да се обръсна.

— Бръснал ли си се някога с бръснач?

— Не, но мога да се науча.

— Можеш да си прережеш гръкляна, а на нея това никак няма да й хареса. Иди ей там на брега, където ще мога да стоя във топлата вода. Не, не! Не сядай. Легни и си сложи главата накрая. Не мога да бръсна прав човек. — Той започна да ме сапунисва.

— Искаш ли да знаеш защо? Изучих занаята като бръснех трупове. Трябваше да ги правя по-красиви, така че опечалените им близки да се гордеят с тях. Не мърдай! Щях да ти отрежа ухото. Обичам да бръсна трупове, те не се оплакват, никога не правят забележки и не ми отговарят… и винаги стоят неподвижни. Най-добрата работа, която някога съм имал. Но сега ще обръсна теб…

Той спря, а острието беше точно на адамовата ми ябълка и започна да ми описва трудностите, които има.

— Почивен ден в събота ли? По дяволите, нямам почивен ден дори в неделя! Ей, онзи денпрочетох, че някои в Ню Йорк… Ти бил ли си в Ню Йорк?

— Бил съм в Ню Йорк. И махни тази гилотина от врата ми докато размахваш така ръка.

— Ако продължаваш да приказваш, непременно ще те порежа. Та онези били подписали договор за двайсет и пет часова работна седмица. Седмица! А аз трябваше да се боря за двайсет и пет часов работен ден. Знаеш ли колко работни часа имам в момента?

Казах му, че не зная.

— Ето, отново приказваш. Ако ти кажа, че са по-малко от седемдесет, ще те излъжа. И за какво? За слава? Каква слава може да има в един малък куп изсъхнали кости? Богатство? Оскар, казвам ти истината, избръснал съм повече трупове от жените в султанския харем и на нито един не му пукаше дали беше облечен в рубини с размерите на носа ти и два пъти по-червени от него… или в парцали. Каква полза може да има от богатството един мъртвец? Кажи ми, Оскар, като мъж на мъж, докато пея я няма: защо й позволи да те забърка в това?

— Засега ми харесва.

Той подсмръкна.

— Точно това казва човек, след като е преминал през петнайстия етаж на Емпайър стейт билдинг. Но тротоарът го очаква и си е все същия. Докато не се срещнеш с Игли няма никакъв проблем. Ако ми бяха тук инструментите, бих могъл да обработя този белег така добре, че всички ще казват: „Не е ли естествен?“

— Няма значение. Тя харесва този белег.

— Така е. Онова, което искам да ти кажа, е, че ако тръгнеш по Пътя па славата, сигурно ще намериш много диаманти. Аз никога не пожелах да го извървя. Моята идея за добър живот се изчерпва с малък салон, единствен в града, с богат асортимент от ковчези на всякакви цени и с всякаква украса, които позволяват опечалените да проявят великодушие и щедрост. Предвиждам изплащане на разсрочки за онези, които са достатъчно предвидливи, за да планират предварително всичко… защото всички ще умрем, Оскар, всички трябва да умрем, а един разумен човек може да седне с чаша хубава бира в ръка и да сключи навреме договор с една реномирана погребална фирма, в която може да има доверие.