Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

Колридж сигурно е минал по този път и е достигнал до Пеещите води. Нищо чудно, че е искал да убие онази „личност от Порлок“, която е прекъснала най-хубавия му сън.

Когато умра, заровете ме до Пеещите води и нека те да бъдат последното нещо, което да чуя и видя.

Спряхме на една тераса, покрита с трева, гладка като обещание и мека като целувка и аз помопнах на Руфо да разопакова кутията. Исках да разбера как правеше този номер, но не успях. Всяка страна се отваряше съвсем естествено и нормално, както се разтваря дъската за гладене… и после, когато отново и отново се отваряше, беше също толкова естествено и нормално.

Най-напред опънахме палатка за Стар… не от онези полеви армейски палатки; беше изящен павилион от бродирана коприна, а килимчето, което постлахме на пода, сигурно е било тъкано от три поколения майстори от Бухара. Руфо ме попита:

— Искаш ли палатка, Оскар?

Вдигнах глава към небето и към още незалязлото слънце. Въздухът беше топъл като прясно издоено мляко; не вярвах да завали. Не обичам да спя в палатка, още повече, че нямаше никаква вероятност от неочаквана атака.

— Ти в палатка ли ще спиш?

— Аз? О, не! Но тя трябва да има палатка, винаги. Макар, че най-вероятно, тя ще реши да спи навън на тревата.

— На мен няма да ми трябва палатка. — (Исках да видя дали „шампионът“ трябва да спи пред вратата на спалнята на лейди с оръжие в ръка? Не бях наясно с етикецията по тези въпроси; никога не ги споменават в книгите по етикета.)

Тогава тя се обърна и каза на Руфо:

— В безопасност сме. Всичките часови са на пост.

— Отново ли сте преследвани? — разтревожи се той.

Тя го подръпна за ухото.

— Не съм изкуфяла. — После добави: — Сапун, Руфо. А ти, Оскар, тръгвай; това е работа на Руфо.

Руфо измъкна от багажа калъп „Лукс“ и й го даде, после ме погледна замислено и ми връчи едно списание „Лайф Бой“.

Пеещите води представляват най-добрата баня, която някога съм виждал. Тихи вирчета с размерите на вана, в която можеш да седиш, докато ти се схванат краката; басейни за плуване, падащи поточета като душове, под които можеш да се обливаш, докато ти се отмие мозъка.

Можеш да избираш и температурата на водата. Над каскадата, която използвахме към основния поток се вливаха топли води, а в долния край на каскадата се вливаше един скрит поток от ледена вода. Нямаше нужда да се въртят никакви кранчета, достатъчно беше да се преместиш по-нагоре или по-надолу, за да избереш желаната температурата — гореща нагоре, а приятно хладка, като майчина целувка, надолу.

Поиграхме малко във водата. Стар пискаше и се смееше докато я плисках и се опитваше да ме потопи под водата. Лудувахме на воля; аз се чувствах като дете, тя приличаше на дете, но под копринената й кожа усещах стоманени мускули.

После донесох сапун и започнахме да се мием. Когато сапунисваше косата си, отидох зад нея и й помогнах. Тя ми позволи да й помогна, нуждаеше се от моята помощ с тази разкошна коса, шест пъти по-голяма от косите на днешните момичета.

Имах чудесна възможност (Руфо беше зает със себе си и далеч от нас) да я сграбча в обятията си, да я притисна до гърдите си, а след това без да губя време да продължа по-нататък. Мисля че тя не би изразила никакъв протест; вярвах, че с готовност щеше да приеме моята агресия.

По дяволите, аз знаех, че тя нямаше да възрази гласно. Тя или щеше да ме постави на мястото ми с някоя остра забележка, или щеше да затвори очи и да се отдаде на удоволствието.

Не можех да го сторя. Не можех дори да започна.

Не зная защо. Намеренията ми към Стар все се колебаеха от вулгарни до почтени и обратно, но винаги съм бил практичен спрямо нея още от момента, когато я видях за първи път. Бих могъл да изложа нещата и по следния начин: намеренията ми към нея винаги са били строго непочтени, но с безкрайното желание да ги превърна в почтени, веднага щом срещнем мирови съдия.

Открих обаче, че не мога да я докосна с пръст по друг начин освен да й помогна да измие сапуна от косата си.

Докато се мъчех да си обясня този факт, заровил и двете си ръце в русата й коса и недоумяващ какво ме спира да не я прегърна през кръста, който беше само на няколко инча от мен, чух пронизително изсвирване.