Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

Тя постави зеления разкош обратно в сандъка.

— А сега ето един малък екземпляр — продължи тя, като вдигна дрехата, — който е направо неприличен и няма никакво друго предназначение.

Можех да видя защо. Това беше пола с малък корсаж, който само поддържаше без нищо да прикрива — стил, който казват, че бил много популярен в Крит и още по-популярен в Оувърсийз уикли, Плейбой и много нощни клубове. Стил, който превръща оклюмалите мъжки достойнства в твърди стикове за голф. Не смятам обаче, че Стар се нуждаеше от нея. Руфо ме удари но рамото.

— Шефе? Искаш ли да разгледаш оръжейния склад и да си избереш каквото ти трябва?

Стар го смъмри:

— Руфо, животът трябва да се изживява с удоволствие, а не да се претупва.

— Ще имаме много повече живот, който да изживеем с удоволствие, ако Оскар избере онова, с което най-добре може да си служи.

— Няма да има нужда от оръжие преди да стигнем селището, където ще срещнем Игли — отговори Стар.

Тя обаче не настоя да ми показва повече дрехи и докато се наслаждавах от нейното присъствие, пожелах да видя какви оръжия има, особено щом щеше да се наложи да ги използвам, което очевидно беше неизбежно.

По време на модното шоу на Стар Руфо беше подредил една колекция от оръжия, представляваща съчетание между излишък от армейски склад и военно-исторически музей — саби, пистолети, пика — дълга може би двайсет фута 52 52 Над шест метра — бел.пр. , мачете, ръчни гранати, лъкове и стрели, ками…

— Нямаш прашки — укорих го аз.

Той прие самодоволен вид.

— Какъв вид искаш, Оскар? С дървен чатал или истинска?

— Съжалявам, че споменах за прашка. С никой от двата вида не мога да уцеля дори слон. — Взех един автомат Томпсьн, проверих дали е празен и започнах да го разглобявам. Изглеждаше почти нов, беше използван само за прострелване. Този автомат не е по-точен от бейзболна топка, ударена с бухалка, а и ефективната му далекобойност не е по-голяма. Но си има своите достойнства… като удариш с него някого по главата, пада и остава на място. Къс е, не е много тежък и има голяма огнева мощ за кратко време. Това е оръжие за бой в гористи местности, както и за гъсто населени райони.

На мен обаче ми харесваше нещо с щик на края, в случай на близък бой… и с голяма точност и далекобойност, в случай че съседите още отдалеч проявят недружелюбни намерения. Оставих автомата и взех една пушка Спрингфийлд 53 53 0.30 мм пушка въведена на въоръжение в американската армия през 1903 г и използвана през Първата световна война — бел.пр. — от арсенала на Рок Айлънд 54 54 Пристанище в Северозападен Илиной, на р.Мисисипи — бел.пр. , както се виждаше от серийния номер. В този модел имам същото доверие, както в самолетите „Гууни Бърд“. Някои неща от техниката са достигнали съвършенство и единственото възможно подобрение е да се промени основно тяхната конструкция.

Отворих затвора, пъхнах нокътя на палеца си в пълнителя и погледнах през цевта. Беше лъскава и каналите бяха напълно запазени. Накрая на дулото имаше малка звездичка. Беше добро оръжие.

— Руфо, през каква местност ще минем? Като тази около нас ли?

— Днес, да. — Но… — Той се извини и взе пушката от ръцете ми. — Тук е забранено да се ползва огнестрелно оръжие. Саби, ножове, стрели… всичко, което реже или промушва, или осакатява посредством човешка мускулна сила. Но не и огнестрелни оръжия.

— Кой казва това?

Той потрепери.

— По-добре попитай нея.

— Като не можем да ги използваме, защо ги носиш? Пък и не виждам никакви муниции.

— Муниции има достатъчно. По-късно ще бъдем… на друго място… където могат да се използват огнестрелни оръжия. Ако доживеем дотогава. А сега просто ти показах с какво разполагаме. Какво оръжие от разрешените ще желаеш? Умееш ли да стреляш с лък?

— Не зная. Покажи ми как се стреля.

Той понечи да каже нещо, после вдигна рамене и избра един лък. Постави защитна кожа на лявата си ръка и взе една стрела.

— Онова дърво — каза той, — с белия камък пред него. Ще се целя на височина човешки бой, там където е сърцето на човек.

Той сложи стрела, вдигна лъка, опъна тетивата и пусна стрелата — всичко това с едно-единствено плавно движение.

Стрелата се заби в дънера на около четири фута от основата и потрепери.

Руфо се усмихна.

— Искаш ли да опиташ?

Не отговорих. Знаех, че само по една случайност бих могъл да улуча. Едно време получих лък… като подарък за един рожден ден. Стрелях малко с него и скоро стрелата се изгуби. Въпреки това огледах лъковете и взех най-дългия и най-тежкия.