Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

— Съжалявам, милорд. Но тя ми нареди това… а онова, което тя нарежда, трябва да се изпълнява, нали разбираш?

— Напълно те разбирам. Някой трябва да командва. Ти обаче ме наричай Оскар.

Руфо погледна Стар и тя му кимна. Той се усмихна:

— О’кей, Оскар. Сърдиш ли ми се?

— Ни най-малко.

Той остави рибата, обърса ръце в трикото си и се изпъчи.

— Чудесно! Щом ти не ми се сърдиш и аз няма да ти се сърдя.

Стиснахме си ръцете и всеки се опита да смачка пръстите на другия. Стори ми се, че бях малко по-добър. Но си помислих, че някога Руфо може би е бил ковач.

Стар изглеждаше много доволна и на бузите й отново цъфнаха двете трапчинки. Беше се изтегнала край огъня. Приличаше на горска нимфа, полегнала да си почине след следобедното кафе. Неочаквано тя се протегна и сложи силната си, стройна ръка, върху стиснатите ни юмруци.

— Моите яки приятели — произнесе тя тържествено. — Моите добри момчета. Руфо, всичко ще мине добре.

— Прозрение ли имаш? — попита Руфо.

— Не, просто чувствам. Във всеки случай вече не се тревожа.

— Нищо не можем да направим — каза замислено Руфо, — докато не се справим с Игли.

— Оскар ще се справи с Игли. — Като каза това, Стар грациозно се изправи на крака. — Излапай и тази риба и разопаковай багажа. Нуждая се от дрехи. — Изведнъж тя стана много нетърпелива.

Стар беше по-различна от всички гърли от женските спомагателни служби в армията… меко казано. Точно в този момент обаче тя беше като всяка жена от Ева насам, която в началото е трябвало да избира между две смокинови листа, а днес като съвременна жена има амбицията да попадне в ателиетата на Карден. Когато за първи път я срещнах, Стар беше доста улегнала дама, интересуваща се от дрехи толкова малко, колкото и аз. Лично аз никога не съм имал възможност да се обличам по модата. Като човек от небрежното поколение, за моя бюджет беше истински благодат, че сините джинси се признаваха за панталони, а мръсната риза за стилна.

Когато я видях за втори път, тя беше облечена в лабораторна блуза и конфекционна пола. Беше професионалистка и сърдечна приятелка. Но днес… тази сутрин, независимо къде се намирахме… тя ставаше все по-суетна.

Сега тя беше жената без възраст, която току-що е получила новите си дрехи. Чувствах, че облеклото върху тялото на Стар е като боя върху скъпоценни камъни… но бях принуден да призная, че ако не искахме да бъдем „аз Тарзан, а тя Джейн“ 51 51 Жена или момиче (сленг) — бел.пр. в тази долчинка, бяха необходими някакви дрехи, па макар и само да запазят нежната й кожа от къпините и храсталаците.

Багажът на Руфо се оказа една малка черна кутия, с размер и форма на портативна пишеща машина. Той я отвори.

После пак я отвори.

След това продължи да я отваря…

И продължи да разгъва нейните страни и да ги слага на земята, докато това малко нещо придоби размерите на каравана, препълнена с различни неща. От времето, когато получих прякора „Верния Джеймс“, още щом се научих да говоря, всички знаят, че на всеки 22-ри февруари печеля томаховката. Това може би е достатъчно, за да заключите, че съм жертва на илюзия, дължаща се на хипноза или на дрога.

Аз лично се съмнявам. Всеки, който е учил математика, знае, че не е задължително вътрешността да бъде по-малка от периферията и всеки, който е имал съмнителната привилегия да види как една дебела жена влиза и излиза през тесен обръч знае, че това е вярно на практика. Но багажът на Руфо просто разширяваше този принцип.

Първото нещо, което извади, беше един голям сандък от тиково дърво. Стар го отвори и започна да вади от него чудесни неща.

— Оскар, какво ще кажеш за тази? — Беше взела една дълга, зелена рокля, която държеше до тялото си, за да мога ио-добре да я видя. — Харесваш ли я?

Разбира се, че я харесвах. Беше оригинал — а по някакъв начин знаех, че Стар никога не носи копия — и не смеех да си помисля колко струва.

— Това е чудно красива рокля — казах аз. — Но… ще пътуваме ли?

— Веднага тръгваме.

— Никъде не виждам такси. Няма ли да се скъса?

— Тя не се къса. Аз обаче нямам намерение да я нося, исках само да ти я покажа. Не е ли хубава? Искаш ли да бъда модел с нея? Руфо, искам онези сандали с високи токове и смарагди.

Руфо отговори на онзи език, на който ругаеше, когато пристигна. Стар вдигна рамене и каза:

— Не бъди нетърпелив, Руфо. Игли ще почака. Във всеки случай не можем да говорим с Игли по-рано от утре сутринта. Милорд Оскар по-напред трябва да научи езика.