Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

— Бих изял цял вол.

Тя се усмихна.

— Страхувам се, че магазинът на Ла Сосиете Аноним дьо Хипофаж е затворен. Какво ще кажеш, ако ти предложа да си уловим пъстърва? Тук ще трябва да почакаме известно време, така че може би няма да е лошо да похапнем. Не се безпокой, мястото е защитено.

— Защитено?

— Безопасно.

— Добре. Но ще ни трябват прът и куки.

— Аз ще ти покажа. — Онова, което ми показа, не бяха рибарски принадлежности, а как да ловя риба с ръце. Нагазихме в потока, който беше приятно прохладен и запристъпвахме колкото се може по-тихо. Избрахме едно място под надвиснала скала… място точно където пъстървите обичат да се събират и да размишляват… — нещо като джентълменски клуб.

Пъстърва се лови с ръце, като най-напред се спечели нейното доверие, а после се злоупотреби с него. Само за две минути хванах една с тегло два-два и половина фунта и я хвърлих на брега. Веднага след мен и Стар хвана една почти толкова голяма.

— Колко можеш да изядеш? — попита ме тя.

— Излез на брега и се изсуши — отговорих аз. — Ще хвана още една.

— Хвани още две или три — додаде тя. — Ще дойде и Руфо. — Тя внимателно излезе от потока.

— Кой?

— Твоят придворен.

Не казах нищо. Преди закуска бях готов да повярвам в седем невъзможни неща, затова продължих да ловя закуската. Обогатих я с още две риби, последната от които беше най-голямата пъстърва, която някога съм виждал. Този рибок просто сам ми се навря в ръцете.

Стар вече беше стъкнала огън и чистеше рибите с един остър камък. Полезно умение, всяко момиче-скаут или магьосница може да стъкне огън без кибрит. Аз също мога, при условие че имам на разположение няколко часа и много късмет, докато трия две сухи дървета едно в друго. Забелязах, че двете черни кушетки бяха изчезнали. Е, не бяха моя грижа. Клекнах и се заех да помагам в чистенето на пъстървите.

Стар скоро се върна с плодове, подобни на ябълки, но бяха тъмно виолетови и приличаха на гъби. Тя ги носеше на едно широко листо, подобно на листо от кана 49 49 Всяко тропическо растение от класа carina или семейството Сапасеае, Което има големи листа и ефектни цветове — бел.пр. или ти 50 50 Тропическо растение от рода на палмите — бел.пр. , само че по-голямо. Повече приличаше на бананов лист.

Устата ми се напълни със слюнка.

— Сега да имахме и сол.

— Ще донеса. Страхувам се само, че ще бъде малко едричка.

Стар печеше рибата по два начина: над огъня, набодена на зелена пръчка, и на горещи плочи, върху които е горял огъня. Тя избутваше жарта и на нейно място поставяше рибата и гъбите и те веднага започваха да цвърчат. Според мен този начин беше по-добър. Донесените от нея малки фини треви се оказаха лук, местен сорт, а ситната детелина имаше вкус на киселец. Тези зеленчуци, заедно със солта (която се оказа едра, а може би преди това са я близали животни — това никак не ме тревожеше), придадоха на пъстървата невероятен вкус.

Опитах да се държа като истински поет и казах:

— Какво ще кажеш, ако прекараме тук заедно следващите десет хиляди години? Можем да се оженим официално, а можем и да живеем незаконно… Ти омъжена ли си?

Неочаквано бях прекъснат. Бях възмутен, защото тъкмо щях да кажа много хубави думи — всичките чисто нови, за да й направя най-старото и най-прагматично предложение на света.

Старият плешив гном с невероятно големия барабанния стоеше пред нас и проклинаше.

Бях сигурен, че кълнеше, макар че езикът, на който го правеше, ми беше непознат. Стар обърна глава, каза му тихо нещо укорително на същия език, направи му място и му предложи пъстърва. Той я взе и я изяде до шушка, преди да отговори на английски:

— Следващият път няма да му платя нищо. Ще видиш.

— Не трябва да се опитваш да го мамиш, Руфо. Вземи си гъби. Къде е багажът? Искам да се облекла.

— Ей там. — Той отново се зае да набива риба. Руфо можеше да служи като илюстрация защо някои хора трябва да носят дрехи. Беше целият розов и с коремче като бъчва. Имаше обаче изненадващо добре развити мускули, което не бях предполагал, иначе щях да бъда много по-предпазлив, когато му измъкнах от ръцете онова оръжие. Реших, че ако ми предложи една канадска борба, ще трябва да намеря начин да му откажа.

Той изяде още една пъстърва от фунт и половина, погледна ме и каза:

— Искаш ли сега да се екипираш, милорд?

— Хм? По напред си завърши закуската. И какво е това „милорд“? Предишния път, когато те видях, ти навря в лицето ми револвер.