Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

Адресът се намираше на стотина ярда 39 39 Английска мярка за дължина. 1 ярд = 0.9144 м — бел.пр. от мястото, на което се намирах. Прочетох отново съобщението.

Платих за ползването на вестника, оставих приличен бакшиш, купих си от павилиона „Старс & Страйпс“, отидох пеша до „Американ експрес“, изтеглих пари и си взех пощата, след което се отправих към железопътната гара. Следващият влак за Тулон заминаваше след час, така че влязох в бара, поръчах си бира и се заех с четене.

В писмото си майка ми изказваше своите съжаления, че не сме се видели във Висбаден. Тя описваше от какво са боледували децата, оплакваше се от високите цени в Аляска, окайваше се, че не са останали в Германия. Напъхах писмото в джоба си и разтворих „Старс & Страйпс“.

Зачетох: СТРАХЛИВЕЦ ЛИ СТЕ — съвсем същото съобщение, от началото до края.

Изръмжах и хвърлих вестника.

Имах още три писма. В едното ме приканваха да направя своя принос за атлетическата асоциация на бившия ми колеж. Във второто предлагаха да ме посъветват в избора на моите инвестиции срещу специална такса от само 48 долара на година. Последното беше чист плик без марка, очевидно донесен на ръка в „Американ експрес“.

В него имаше само изрезка от вестник, озаглавена: СТРАХЛИВЕЦ ЛИ СТЕ?

Беше същото съобщение, както останалите две, с тази разлика, че в последното изречение една дума беше подчертана: Кандидатства се лично…

Взех такси до улица „Данте“. Ако побързам, щях да имам време да разнищя тази загадка и да успея да хвана влака за Тулон. Наближих № 17, скочих от колата, изтичах до апартамент „D“ и срещнах един младеж, който тъкмо излизаше оттам. Беше висок шест фута, красив в лице и в тяло и приличаше на хермафродит.

На вратата имаше надпис на френски и английски: S Д-Р БАЛСАМО — ПРИЕМ ПО ПРЕДВАРИТЕЛНО УГОВОРЕНИ ЧАСОВЕ.

Името ми звучеше познато и малко фалшиво, но не спрях да помисля. Отворих вратата и влязох.

Офисът беше претрупан с вещи по начин, достъпен само на френските адвокати и на плюшкиновците. Зад писалището, весело усмихнат, седеше един тип, приличащ на джудже, с проницателни очи, розово лице и теме, каквото никога не бях виждал, и врат обрасъл с невчесана бяла коса. Погледна ме и се изкиска.

— Привет! Значи вие сте герой?

Неочаквано той измъкна револвер, дълъг почти колкото него и също толкова тежък, и го насочи към мен. По цевта му можеш да караш фолксваген.

— Не съм герой — отвърнах навъсено. — Страхливец съм. Дойдох просто да разбера що за шега е това.

Отместих се настрана, избих от ръката му онова ужасно артилерийско оръдие и го взех. После му го върнах.

— Не си играйте с това нещо или ще ви го завра, знаете къде. Бързам. Вие ли сте доктор Балсамо? Вие ли пуснахте онова съобщение?

— Тюх, тюх. — възкликна той, без ни най-малко да се разсърди. — Ама че припрян младеж. Не, доктор Балсамо е хей там.

Той посочи с глава към двете врати вляво и натисна един звънец на писалището — единственото нещо в тази стая, което не беше от времето на Наполеон.

— Влезте. Тя ви очаква.

— Тя? През коя врата?

— А, дамата или тигърът? Има ли значение за крайната цел? Един герой ще знае. Страхливецът ще избере не тази врата, която трябва, мислейки че го лъжа. Allez-у! 40 40 Влизай (фр.) — бел.пр. Vite, vite! 41 41 Бързо (фр.) — бел.пр. Schnell! 42 42 Бързо (нем.) — бел.пр. Заминавай, Мак.

Изръмжах и блъснах дясната врата.

Лекарката стоеше с гръб към мен пред някаква апаратура до стената и беше облечена в една от онези бели, с висока яка манти, така любими на здравните работници. Отляво имаше маса за хирургически прегледи, отдясно модерна шведска кушетка. Имаше и няколко шкафа от лъскава неръждаема стомана и стъкло и няколко дипломи в рамка. Цялата стая беше толкова модерна, колкото предната беше старомодна.

Когато затворих вратата, тя се обърна, погледна ме и тихо каза:

— Радвам се, че дойде. — После се усмихна и допълни гальовно: — Много си красив. — В следващия миг ме прегърна.

Приблизително една минута, четирийсет секунди и няколко столетия по-късно доктор Балсамо — „Елена от Троя“ отмести устни на един инч от моите и каза:

— Пусни ме, моля те, после се съблечи и легни на масата за прегледи.

Чувствах се така, сякаш бях спал девет часа, после съм взел душ и три глътки студен аквавит 43 43 Суха шведска алкохолна напитка подобна на джин, ароматизирана с ки-мион — бел.пр. на гладен стомах. Бях готов да направя всичко, което пожелаеше.