Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

Желаех залязващите луни на Барсум. Копнеех Сторисенд и Поиктесм, и Холмс да ме разтърсят и събудят, да ми кажат: „Играта започна!“. Мечтаех да плувам със сал по Мисисипи и да се изплъзвам от тълпата заедно с херцога на Билгеуотър и изгубения Дофин.

Исках пастор Джон и Ескалибур, поднесен към мен от огряна от лунна светлина бяла ръка, показваща се от водите на смълчаното езеро. Мечтаех да пътувам с Одисей и Трос от Самотраки, да ям лотос в страна, където винаги е само следобед. Копнеех за чувството на романтика и почуда, което помнех от детските си години. Исках светът да бъде такъв, какъвто ми бяха обещали, а не тази безинтересна, противна и мръсна гадост, каквато беше.

Бях имал един шанс… за десет минути, вчера следобед. Елена от Троя, без значение как се казваше… Знаех го… и допуснах този шанс да ми се изплъзне.

Може би през живота си човек има само един шанс.

Влакът пристигна в Ница.

В офиса на „Америкън експрес“ отворих трезора си, намерих билета и проверих номера в „Хералд-триб“ — XDY 34555. Нямаше грешка. За да престана да треперя проверих останалите билети, но както предполагах, те се оказаха ненужни хартийки. Пъхнах ги обратно в трезора и поисках да видя мениджъра.

Имах проблем с парите, а „Америкън експрес“ е не само туристическо бюро, но и банка. Бях въведен в офиса на мениджъра и се запознахме.

— Нуждая се от съвет — казах аз. — Виждате ли, имам един от печелившите билети от лотарийното залагане.

Той се усмихна.

— Поздравявам ви! Вие сте първият човек от доста време, който идва тук с добри новини, вместо да се оплаква.

— Благодаря. Хм, проблемът е в това, че не зная дали билетът, на който се е паднал кон, има достатъчно висока стойност преди състезанието. Разбира се, това зависи и от коня.

— Разбира се — съгласи се той. — Кой кон ви се падна?

— Доста добър. Лъки Стар… точно това ме затруднява. Не зная дали да го продам или да го задържа за надбягването.

— Мистър Гордън, „Америкън експрес“ не дава съвети по конни състезания, нито пък е брокер за препродажба на билети за лотарийно залагане. Обаче… във вас ли е билетът?

Извадих билета и му го подадох. Беше омачкан и със следи от пот, понеже беше разиграван на покер. Ала печелившият номер ясно личеше.

Погледна го.

— Имате ли квитанция за него?

— Не е в мен.

Започнах да го баламосвам, че съм дал адреса на пастрока си и че пощата ми е заминала за Аляска. Той ме прекъсна:

— Това е добре. — Мениджърът натисна един звънец. — Алис, ще бъдеш ли така добра да помолиш мосю Рено да дойде?

Чудех се дали наистина това е добре. Бях получил билетите от първопритежателите и всеки бе обещал веднага, щом получи квитанцията, да ми я изпрати, но все още никой нищо не ми бе изпратил. Може би бяха наистина препратени за Аляска… Специално за този билет проверих, когато отворих трезора. Бях го купил от един сержант, който сега беше в Щутгард. Може би трябваше да му бутна нещо или пък да го попритисна, за да ми даде квитанцията.

Мосю Рено имаше вид на уморен учител.

— Мосю Рено е нашият експерт по тези въпроси — обясни мениджърът. — Бихте ли му дали билета да го прегледа, моля.

Французинът погледна билета и в очите му проблесна пламъче. Бръкна в джоба си, извади една бижутерска луна и присви очи.

— Превъзходно! — възкликна той одобрително. — Един от най-добрите. Може би е от Хонконг?

— Купих го в Сингапур. Той кимна и се усмихна.

— Естествено.

Мениджърът остана сериозен. Той се пресегна към писалището си, извади един билет за лотарийно залагане и ми го подаде.

— Мистър Гордън, този билет го купих в Монте Карло. Бихте ли ги сравнили?

За мен двата билета изглеждаха съвсем еднакви, с изключение на серийните номера и това, че този беше чист и нов.

— Какво трябва да видя?

— Може би това ще ви помогне. — Той ми предложи една лупа за четене.

Билетът за лотарийно залагане се печата на специална хартия и на него има гравиран портрет в няколко цвята. Изработката му е по-добра от тази на банкнотите в някои страни.

Много отдавна бях разбрал, че ако вторачиш поглед в попа, той няма да се превърне асо. Върнах билета.

— Моят е фалшив, така ли?

— Не съм казал такова нещо, мистър Гордън. Предполагам, че ще потърсите и друго мнение. Например в офиса на Банк ъв Франс.

— Сам мога да видя. На моя билет линиите на гравюрата не са еднакво плътни и равни. На места са накъсани. Под лупа отпечатъкът изглежда размазан. — Обърнах се. — Има ли смисъл, мосю Рено?