Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

Промърморих дрезгаво:

— Pardonez-moi, ma’m’selle 26 26 Извинете ме, госпожице (фр.) — бел.пр. — и отместих очи.

Отговори ми на английски:

— О, няма нищо. Гледайте, щом това ви е приятно… — и ме огледа от горе до долу толкова подробно, колкото аз нея. Гласът й беше топъл контраалт, изненадващо дълбок в най-ниския регистър.

Направи две крачки напред и почти се надвеси над мен. Понечих да се изправя, но тя махна с ръка да не се притеснявам. Беше жест, който изискваше подчинение. Сякаш беше свикнала да дава заповеди.

— Останете си на мястото — каза тя. Бризът донесе до обонянието ми аромат, от който по кожата ме полазиха тръпки. — Вие сте американец?

— Да.

Бях сигурен, че тя не е, но бях също толкова сигурен, че не и французойка. И то не само защото й липсваше френският акцент, а защото… е, французойките винаги леко възбуждат. Просто не могат да не са такива, това е дълбоко вкоренено във френската култура. А в тази жена нямаше нищо възбуждащо — като се изключи това, че със самото си съществувание пораждаше неутолимо желание.

Без да е възбуждаща, тя притежаваше необикновено умение за бързо установяване на тесен контакт. Разговаряше с мен като със стар познат, както разговарят помежду си приятели, които знаят и най-малките си слабости и са напълно tete-a-tete 27 27 Открито, без недомлъвки (фр.) — бел.пр. . Задаваше ми въпроси, някои съвсем лични, и аз отговарях честно, без да ми дойде на ум, че нямаше никакво право да ме разпитва. Не ме попита за името, както и аз нея.

Най-сетне спря и ме погледна внимателно и спокойно. После отбеляза замислено:

— Вие сте много красив! — И след това добави: — Au’voir 28 28 Довиждане — бел. ред. .

После се обърна, влезе във водата и заплува.

Бях прекалено смаян, за да тръгна след нея. Никой никога не ми беше казвал, че съм хубав, дори и преди да си счупя носа. Камо ли пък красив!

Помислих да я последвам, но реших, че няма да има полза, дори и да имах време за това. Това момиче можеше добре да плува.

Останах на плажа до залез слънце и я чаках да се върне. После вечерях набързо хляб и сирене, вино, сложих си препаската и отидох в селището да я търся. Обиколих баровете и ресторантите, но не я намерих. Тогава започнах да надзъртам през прозорците на къщите. Когато започнаха да затварят и бистрата се отказах, върнах се в къмпинга, проклех се хиляди пъти за допуснатата глупост… (защо не я бях попитал как се казва и къде живее?)… вмъкнах се в палатката и легнах да спя.

Станах още на зазоряване и проверих плажа, изядох си закуската и отново проверих плажа. „Облякох се“ и отидох в селището, обходих магазините, проверих в пощата и си купих „Хералд-триб“.

Тогава се изправих пред едно от най-трудните решения, които ми се е налагало да правя през живота си. Бях-спечелил кон!

Отначало не бях сигурен, тъй като не бях запомнил номерата на всичките петдесет и три билета. Трябваше да изтичам до палатката, да измъкна бележката с номерата на билетите и да проверя. Бях спечелил! Бях запомнил правилно номера, защото беше много особен: XDY 34555. Имах кон!

Това означаваше няколко хиляди долара… не знаех точно колко. Във всеки случай достатъчно, за да се издържам в Хайделберг… ако веднага осребря билета. „Хералд-триб“ пристигаше с един ден закъснение, което означаваше, че тиражирането е било най-малко преди два дни — а междувременно тази кранта може да си е счупила крак или да се е наранила по девет други начина. Моят билет щеше да ми донесе пари само ако Лъки Стар 29 29 Щастлива звезда (англ.) — бел.пр. бъде включена в списъка на конете, които ще стартират.

Трябваше бързо да отида в Ница и да разбера къде и по какъв начин мога да получа най-висока цена за Лъки Стар. След това да взема билета от трезора и да го продам.

Ами какво да правя с „Елена от Троя“?

Дори Шайлок 30 30 Отмъстителен лихвар в комедията на Шекспир „Венецианският търговец“ — бел.пр. с неговия драматичен вик: „О, моята дъщеря! О, моите дукати!“ не е бил толкова силно раздвоен, колкото бях аз.

Направих компромис. Написах едно мъчително писмо, в което й обясних, че неочаквано съм бил извикан и я молех или да ме почака до утре, когато ще се върна, или поне да ми остави бележка, в която да посочи как да я намеря. Писмото предадох на пощаджийката, като й описах колко е висока, какъв цвят има косата й и какви великолепни poitrine 31 31 Гърди (фр.) — бел.пр. има… плюс една банкнота от двайсет франка, с обещание за два пъти по толкоз, ако получа отговор. Пощаджийката каза, че никога не я е виждала, но че ако cette grand blonde 32 32 Тази чудесна блондинка (фр.) — бел.пр. някога се появи в селото, писмото ще бъде предадено.