Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

Ако ви се падне кон, това все още не значи, че сте спечелили. Някои от конете няма да стартират. От онези, които стартират, повечето отпадат. Обаче всеки билет, на който се е паднал изобщо някакъв кон, дори и да е кранта, която едва може да се дотътри до манежа, изведнъж придобива стойност от хиляди долари във времето между тиражирането и надбягването. Точно каква стойност — зависи от коня. Но сумите са високи, тъй като и най-лошият кон може да спечели.

Аз имах петдесет и три билета. Ако на един от тях се паднеше кон, бих могъл да продам билета за сума, която да ми осигури средства за учене в Хайделберг.

Ето защо реших да остана и да изчакам тиража.

Животът в Европа не е скъп. Едно обикновено младежко общежитие представлява лукс за човек, който идва от тресавищата на Югоизточна Азия. Дори и френската Ривиера не е скъпа за човек, който може да живее скромно. Аз не се настаних на La Promenade des Anglais, а наех малка стаичка с общ тоалет четири етажа по-високо и два километра по-далеч. В Ница има чудни нощни клубове, но не е необходимо човек да си дава парите за тях, когато на плажовете има не по-лоши естрадни програми… при това безплатно. Никога не съм разбирал колко възвишено изкуство представлява танцът с ветрила 22 22 Чувствен солов танц, изпълняван от гола или почти гола жена, която използва едно или няколко ветрила, за да се прикрива и провокира — бел.пр. , докато не видях как една френска девойка се съблече и остана само по бикини пред погледите на граждани, туристи, жандармеристи, кучета… и пред мен… без да нарушава либералните френски морални възгледи за „непристойно държание“.

Йес, сър, има какво да се види на френската Ривиера, без да се харчат пари.

Плажовете са ужасни. Камънаци. Но камънаците са по-добри от калта в джунглата, така че навлякъл банските си гащета, наблюдавах естрадната програма и правех тен. Лежах под слънчевите лъчи и се чувствах щастлив и единственият лукс, който си позволявах, беше трезорът за съхранение на ценности в „Америкън експрес“ и парижките издания на „Ню Йорк хералд трибюн“ и „Старс & Страйпс“. Преглеждах ги, за да следя как великите сили объркват света, а и да прочета какво ново има по тази „спасителна“ мисия, от която току що се бях измъкнал (обикновено не се споменаваше нищо, макар да ни казваха, че ние „спасяваме цивилизацията“). После преминавах към по-важните неща, т.е. към новините за ирландските билети за лотарийно залагане, сетне идваха кръстословиците и „личните“ съобщения. Винаги четях „личните“. Те са като поглед през ключалката на съседа. Съобщения като „М.Л. да телефонира на Р.С. преди обяд. Пари.“ ме караха да се чудя кой, какво и на кого е сторил.

Не след дълго намерих още по-евтин начин да живея и да се радвам на още по-добри естрадни представления. Чували ли сте за Ил дьо Левант? Това е един остров на Ривиерата, разположен между Марсилия и Ница, който много прилича на Каталина 23 23 Санта Каталина — остров, лежащ югозападно от Калифорния, курортно място — бел.пр. . В единия му край има селище, а другият е зает от френския военноморски флот, разположил там управляеми ракети. Останалата част са хълмове, плажове и пещери. Там няма автомобили, няма дори велосипеди. Хората, събрани на острова, не желаят да им се напомня за външния свят.

За десет долара на ден човек може да си позволи такъв комфорт, за какъвто в Ница ще трябва да плати четирийсет. Можеш да платиш пет цента дневно за къмпинг и да изкараш деня с един долар, както правех аз. Има добри и евтини ресторанти, в случай, че ти омръзне да си готвиш сам.

На това място, изглежда, няма никакви правила. Почакайте, има едно правило. Пред самото селище, казва се Хелиополис 24 24 Библейско име на древен разрушен град в Египет — град на Слънцето — бел.пр. , има надпис: LE NU INTEGRAL EST FORMELLEMENT INTERDIT. (Строго забранено е да се ходи чисто гол.)

Това означава, че всеки, мъж или жена, трябва да си сложи едно малко триъгълно парче плат — cache-sexe, пренаска, преди да влезе в селището.

Навсякъде другаде по плажовете и къмпингите на острова можеш да ходиш напълно гол и всички ходеха така.

Като се изключи липсата на автомобили и облекло, във всичко друго остров Левант прилича на вътрешността на страната. Има недостиг на прясна вода, но французите не пият вода, а човек може да се изкъпе в Средиземно море и за един франк да си купи достатъчно прясна вода, за да избърше с гъба солта от тялото си половин дузина пъти. Вземате влака от Ница за Марсилия, слизате в Тулон, след това вземате влака за Лавандо, после кораб (час и нещо) и сте в Левант… и тогава отпадат всички грижи по облеклото.