Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

Оказа се, че „братовчедът“ тъкмо идва по улицата. Половин час по-късно бях на кораба. Никога няма да забравя Сингапур… град, в който човек може да научи толкова много.

Два месеца по-късно бях на френската Ривиера. Настойницата — добрата държавна майчица, се грижеше за мен през Индийския океан, Червено море, та чак до Неапол. Живеех здравословно: упражнения и слънчеви бани сутрин, които подсилваха моя тен, почивка и сън следобед, игра на покер вечер. Има много хора, които не знаят възможностите за повишаване на шансовете при покера (не големи, но поддаващи се на изчисление), но имат голямо желание да ги научат. Когато пристигнахме в Италия вече имах добър тен и значителна сума спестени пари.

Още в самото начало на пътуването някой се разори и пожела да играе с билет за лотарийно залагане. След кратка размяна на мнения билетите за лотарийно залагане бяха приети като валута с известно дисконто — 2.00 щатски долара за билет. Слязох от борда с петдесет и три такива билета.

Пътуването със самолет от Неапол до Франкфурт трае само няколко часа. Сетне управлението „Настойници“ ме предаде на управленията „Изненади“ и „Шеги“.

Преди да пристигна в Хайделберг отскочих до Висбаден да се видя с майка си, пастрока и децата… и установих, че предния ден те заминали за Щатите, за военновъздушната база в Елмендорф, Аляска.

Заминах за Хайделберг, за да уредя формалностите по уволнението си и докато чаках уреждането на бюрократичните процедури, разгледах града.

Хубав град… красив замък, добра бира, големи момичета с розови бузи и форми като бутилки от кока кола… Да, градът изглеждаше подходящ за защитаване на научна степен. Започнах да търся квартира и прочие и срещнах един млад нехранимайко със studenten 21 21 Студентско (нем.) — бел.пр. таке на главата и белези по лицето, грозни като моя… атрибути, на които тук се гледа с уважение.

Обсъдих плановете си с първия сержант на временно разквартирувания взвод.

Той поклати глава:

— О, бедно момче!

Никаква военна издръжка за Гордън… аз не бях „ветеран“.

Белегът нямаше никакво значение. Нямаше значение и това, че съм убил в сражения повече хора, отколкото човек може да натъпче в… няма значение. Това, от което успях да се измъкна жив, не било „война“, а Конгресът не беше приел законопроекта, който осигурява издръжка за образование за нас… „военните съветници“.

Предполагам, че грешката беше моя. През целия ми живот е имало „военни издръжки“. Зная това, защото седях на една банка в химическата лаборатория с ветеран, който се издържаше точно с такава издръжка.

Този сержант, който се държеше с мен бащински, ми каза:

— Не го вземай толкова навътре, синко. Прибери се у дома, намери си някаква работа, изчакай една година. Законопроектът ще бъде приет със задна дата, почти е сигурно. Още си млад, бъдещето е пред теб.

И така, намирах се на Ривиерата, цивилен, наслаждавах се на Европа преди да използвам безплатно извозване до родината. Учението в Хайделберг беше изключено. О, парите, получени като заплата, които нямах възможност да похарча в джунглата, плюс неизползуваната отпуска, плюс спечеленото на покер съставяха сума, с която бих могъл да изкарам тук една година. Но тя нямаше да стигне да защитя научна степен. Разчитах на тези митически „войнишки издръжки“ да ми осигурят пари за храна, а с наличните си средства щях да плащам за квартира.

Моят (ревизиран) план беше следният. Да се възползвам от безплатния транспорт до дома преди да изтече една година… преди да започнат учебните занятия. С наличните пари да си платя пансиона при леля и чичо, да работя през следващото лято и да видя как ще се подредят работите. Сега, когато наборната комисия вече не ме заплашваше, бих могъл да намеря някакъв начин да избутам следващата година, дори и да не можех да стана „Herr Doctor Gordon“.

Учебната година обаче започваше чак есента, а сега беше пролет. Беше адски добре да опозная малко Европа преди да се напъхам в каменотрошачката на живота. Втори такъв шанс може би нямаше да имам.

Имаше и една друга причина да не бързам да се върна: билетите за лотарийно залагане. Наближаваше тиражирането за коне.

Ирландското залагане започва с лотария. Най-напред се продават достатъчно билети, за да се изпълни Гранд сентръл стейшън. От постъпилите средства ирландските болници получават 25 процента и те са единствените сигурни печеливши. Малко преди състезанието се извършва тиражирането за коне. Примерно за двайсет коня. Ако билетът ви не спечели, той се превръща в ненужно парче хартия. (Е, има малки утешителни печалби.)