Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

По дяволите, ще се бия в един-два студентски дуела и ще прибавя на лицето си истински хайделбергски белези, за да си вдигна цената. Фехтовката беше спорт, който ми доставяше истинско удоволствие. Някои хора не могат да понасят ножове, рапири, щикове — въобще нищо остро; психиатрите са измислили за това специално име: ечмофобия. Идиотите, които карат със скорост сто мили в час по път, пригоден само за петдесет мили, също се паникьосват при вида на голо острие.

Лично мен остриетата никога не са ме плашили и затова останах жив и непрекъснато бях повишаван в ефрейтор. Един „военен съветник“ не може да си позволи да се плаши от ножове, щикове и други подобни; той трябва да може да се справя с тях. Аз лично никога не съм се страхувал от такива неща, защото винаги съм бил сигурен, че мога да се справя с всеки, който има намерение да се справи с мен.

В това отношение винаги съм бил прав, с изключение на онзи път, когато допуснах грешка да се правя на герой, но тази грешка не беше фатална. Фактически малкият жълт брат не можа да замахне както трябва. Неговото мачете просто ме цапна по лицето, докато той се свличаше посечен, но ми остави една гадна рана, която се инфектира много преди да дойдат хеликоптерите. Аз обаче нищо не почувствах. Бях замаян от удара и седнах в калта, а когато се събудих, видях над себе си един лекар, който ми преливаше кръвна плазма.

Имах голямо желание да се пробвам в хайделбергските дуели. При тях тялото, ръцете и врата са защитени с подплата, поставена под дрехите, а очите, носа и ушите — със стоманена маска. Изобщо не е като да срещнеш в джунглата някой прагматичен марксист с мачете в ръка. Веднъж ми попадна една рапира от тези, които използват в Хайделберг. Представлява лека, права сабя с острие от няколко инча, но със затъпен връх в края! Играчка, предназначена за татуиране на красиви белези, от които да се впечатляват момичетата.

Взех една карта и какво да видя! — Хайделберг е по пътя за Висбаден. Затова поисках да бъда уволнен във Висбаден.

Военният хирург ми каза: „Много си наивен, синко“, но ме подкрепи. Медицинският сержант, който отговаряше за уреждане на документите, отсече: „Изключено, редник“. Не бих казал, че разходите щяха да са по-големи, но осигурителната полица, подписана от командващия офицер на болницата, гласеше: „ДА СЕ ИЗВОЗИ ДО ТАМ, ОТКЪДЕТО Е ВЗЕТ.“ В болницата бяха на мнение, че имам нужда от психиатър; чичо Сам 10 10 Иронично разчитане на съкращението US (Съединени щати) — бел.пр. не раздава безплатни околосветски пътувания на редници първи клас.

Намирах се толкова далеч, че бях по-близо до Хобокен 11 11 Морско пристанище в североизточната част на щата Ню Джърси — бел.пр. , отколкото до Сан Франциско… и още по-близо до Висбаден. Обаче политиката изискваше уволняващите се да бъдат връщани с кораб през Тихия океан. Военната политика е като рака: никой не знае откъде ще ти дойде, но и не може да го пренебрегне.

Настойницата — добрата държавна майчица се събуди и ме докосна със своя жезъл.

Трябваше да се кача на едно корито, наречено „Генерал Джоунс“, плаващо по маршрут: Манила, Тайпе, Йокохама, Пърл и Сиатъл, когато пристигна телеграма с нареждане да се удовлетворят всичките ми прищевки. Изпращаха ме в главната квартира на американската армия в Европа — Хайделберг, Германия, с наличния военен транспорт за уволняване по собствено желание (вж. инструкция фокстрот 12 12 Условно название на буквата F от английската фонетическа азбука — бел.пр. ). Полагаемата отпуска може да се ползва или да се заплати (вж. инструкция браво 13 13 Условно название на буквата В от английската фонетическа азбука — бел.пр. ), Въпросният редник има право да се извози безплатно във вътрешната зона (Щатите) но всяко време, когато пожелае, в срок от дванайсет месеца от датата на уволняването, с наличен военен транспорт, без по-нататъшни ангажименти от страна на правителството.

Писарят-сержант ме повика и ми показа телеграмата, а лицето му грееше от невинна радост.

— Само че няма „наличен транспорт“, редник… така че затътри си задника на „Генерал Джоунс“. Заминаваш за Сиатъл, както ти казах.

Знаех какво искаше да каже. Единственият транспорт за Запад беше отплавал за Сингапур преди трийсет и шест часа и скоро нямаше да има друг. Гледах телеграмата и се питах дали нарочно не ме беше задържал, за да не мога да отплавам.

Поклатих глава.

— Ще хвана „Генерал Смит“ в Сингапур. Бъди човек, сержант, и ми дай ордери за него.