Робърт Хайнлайн - Пътят на славата

Да се наредиш на някоя служба, която се цени високо от наборната комисия, например във фирма за производство на ракети. Още по-добре ще е, ако защитиш дисертация, стига родителите ти да могат да ти осигурят необходимата издръжка. После да направиш още едно дете и вече да си абсолютно сигурен, че никога няма да попаднеш в наборните списъци. Освен това докторската степен е нещо като синдикална карта за повишение, за по-добро заплащане, за по-голяма пенсия. След бременната съпруга и състоятелните родители най-голяма сигурност дава категорията „непригоден 4-та степен“. В това отношение много добра работа вършат спуканите тъпанчета, но най-добра си остава алергията. Един мой съсед имаше ужасна астма, която продължи до двадесет и шестия му рожден ден. Честна дума — човекът си беше алергичен към наборни комисии. Едно друго решение беше да убедиш армейския психиатър че си по-подходящ за Държавния департамент, отколкото за армията. Повече от половината от моето поколение бяха „негодни за военна служба“.

Това не ме изненадва. Виждал съм една стара картина, изобразяваща хора, пътуващи с шейна през гъста гора, преследвани от глутница вълци. От време на време хората от шейната хващат някой по-слаб от групата и го хвърлят на вълците. Точно това представлява и военната служба — няма значение дали ще я наричате „военна повинност“, дали ще я украсявате с организации за развлечение на военнослужещите и „пенсии за ветераните“… по същество тя си остава хвърляне на дребни рибки на вълците, докато шефовете продължават целенасочено да се стремят към печеленето на пари… за гараж с три коли, плувен басейн и привилегии при пенсиониране, гарантиращи им сигурност и защита.

Аз не съм по-голям моралист от теб, самият аз също се стремях към такъв гараж с три коли.

Моите родители обаче не можеха да ме издържат да завърша колеж. Пастрокът беше уорънт-офицер 5 5 Офицер във въоръжените сили на САЩ, който има чин по-висок от подофицер и по-нисък от офицер — бел.пр. от Военновъздушните сили и със заплатата си едва успяваше да ни изхрани и да купи обувки на собствените си деца. Когато беше прехвърлен в Германия, точно тогава бях в предпоследния клас на гимназията, бях поканен да се пренеса при сестрата на баща ми и нейния мъж. Двамата с пастрока ми се почувствахме облекчени.

Там не бях по-добре финансово, тъй като моят чичо издържаше първата си съпруга — в съответствие със законодателството в Калифорния, което третираше чичо ми точно както законодателството в щата Алабама отпреди Гражданската война третираше селскостопанските работници. Но аз получавах 35 долара месечно като „оцелял близък на издръжка на починал ветеран“. (Не „сирак от войната“, което е друг казус и се обезпечава по-добре). Майка ми беше сигурна, че баща ми е починал от раните си, но администрацията на ветераните беше на друго мнение, така че аз бях просто „оцелял близък на издръжка“.

Тридесет и пет долара месечно не можеха да запушат пробитата от мен дупка в семейния бюджет на чичо ми, така че от само себе си се разбираше, че когато завърша, ще трябва сам да се издържам. Най-простият начин беше да постъпя на задължителна военна служба… Но моят план беше друг. Играех добре футбол и през последната година в гимназията завърших спортния сезон в „Калифорния синтръл валей“ с репутацията на бърз играч със счупен нос. Следващата есен постъпих в местния щатски колеж на длъжност „метач на гимназията“.

Месечната ми заплата беше с 10 долара повече от онази пенсия, плюс учебната такса.

Не можех да му видя края, но планът ми беше ясен: да се държа със зъби и нокти и да завърша инженерство. Да се отърва от военната служба и да избягна брака. След завършване да заема такава служба, която да Ме отърве от „военната повинност“. Да спестя пари и да завърша право, защото, когато бях в Хоумстед, Флорида, един учител обясни, че докато инженерите правят пари, големите пари и шефските места се падат на юристите. Ето защо се канех да изпълня плана си. Йес, сър! Да бъда като герой на Хорацио Алжер. Исках още в началото да запиша право, но в колежа нямаше такава специалност.

В края на сезона, като студент второкурсник, футболът престана да бъде между фаворизираните спортове. Отборът ни завърши сезона отлично — без нито една победа. „Светкавицата“ Гордън (това съм аз… в спортните афиши) е на първо място по пробягано разстояние и точки. Въпреки това и треньорът, и аз останахме без работа. О, аз „метях гимназията“ през останалата част на тази година на баскетбола, фехтовката и леката атлетика. Но колежаниньт, който сформираше отбора, не се интересуваше от баскетболист, висок само шест фута и един инч 6 6 185 см — бел.пр. . Лятото прекарах с дръжката на метлата, като се опитвах да се наредя на друго място. Тогава навърших двадесет и първата си година, поради което ми спряха пенсията от 35 долара на месец. Малко след Празника на труда се оказах на изходни позиции, т.е. обадих се но телефона на наборната комисия.

Читать дальше