Робърт Хайнлайн - Имението на Фарнъм

— Джоузеф, помогни ми да залостим вратата.

— Да, сър!

Дюк се приближи.

— Готови ли сме, капитане?

— Остана само плъзгащата се врата. Трябва да я залостим.

— Ела после да те натупам — Дюк махна с ръка към масата. Баща му се вторачи в него.

— Дюк, сериозно ли предлагаш да завършим играта , докато някой ни напада?

— Сериозен съм като четиристотин долара. А други сто ми нашепват, че никой не ни напада. След половин час ще отменят тревогата, а в утрешните вестници ще пише, че северното сияние е заблудило радара. Ще си довършим ли играта, или губиш служебно?

— Ами… Партньорката ми ще я довърши, аз съм зает.

— Нали после няма да оспориш играта й?

— Разбира се, че няма.

Барбара се оказа седнала до масата, с усещането, че се намира в някакъв сън. Тя вдигна картите на партньора си и ги погледна.

— Давай, Карън.

— О, по дяволите — каза Карън и пусна тройка спатия. Дюк замислено гледаше картите си.

— Какво ли да хвърля? — запита се той.

— Няма значение. Ще играя със свалени карти.

— По-добре Недей.

— Не, твърдо съм решила — тя показа картите.

Дюк ги погледна.

— Да — съгласи се той. — Остави ги на масата, татко ще иска да види това.

Той сметна нещо наум.

— Да кажем примерно две хиляди и четиристотин точки. Татко!

— Да, синко?

— Пиша ти чек за четиристотин деветдесет и два долара и нека това ми бъде за урок.

— Няма нужда да…

Всички светлини угаснаха. Подът подскочи под краката им. Барбара усети плашещ натиск върху гърдите си, опита се да се изправи, но беше повалена. Наоколо се разнасяше бучене като от гигантски мотриси, а подът се клатеше като кораб в бурно море.

— Татко!

— Да, Дюк! Ранен ли си?

— Не знам. Но ще ти напиша чек за петстотин деветдесет и два долара!

Подземният грохот продължаваше. През бученето Барбара успя да чуе как господин Фарнъм се засмя.

— Зарежи — извика той, — доларът току-що се обезцени.

Госпожа Фарнъм започна да пищи:

— Хюбърт, Хюбърт, къде си?_Хюбърт!_ Накарай това да спре !

— Идвам, скъпа — светъл лъч проряза тъмнината и се насочи към леглата до вратата. Барбара надигна глава и видя, че това е домакинът й, който пълзеше на четири крака, стиснал фенерче в устата си. Той стигна до леглото и успя да успокои Грейс; писъците й затихнаха.

— Карън?

— Да, татко?

— Добре ли си?

— Да, само леко съм натъртена. Столът ми падна върху мен.

— Добре, пусни аварийното осветление, но недей да ставаш. Пълзи. Аз ще ти светя оттук. После вземи аптечката със спринцовките и… Ох! Джоузеф!

— Да, сър?

— Здрав ли си?

— Добре съм, шефе.

— Опитай се да убедиш този космат Фалстаф 6 6 Фалстаф — персонаж от две пиеси на Шекспир. — Бел.прев. да дойде при теб, че се е вкопчил в мен.

— Той просто се държи приятелски, господин Фарнъм.

— Да, но не искам да си показва приятелското отношение, докато бия инжекция. Извикай го.

— Готово. Ела тук, Док! Док, Док, Док! Рибка, Док!

Няколко минути по-късно бученето отшумя, подът се успокои, госпожа Фарнъм беше повалена от инжектираното успокоително, две лампички мъждукаха в едното коридорче, а господин Фарнъм разучаваше положението.

Щетите бяха минимални. Няколко консерви бяха изпопадали от рафтовете въпреки парапетите; няколко бутилки ром се бяха натрошили. Единствено алкохолът бе напълнен в бутилки, но те бяха наредени в телени касети и голяма част бяха оцелели. Най-голямата загуба беше радиото на батерии. То бе паднало от стената и се бе разбило.

Господин Фарнъм пълзеше по пода и събираше частите му. Синът му погледна надолу.

— Не си прави труда, татко. Събери го с метлата и го изхвърли.

— Мога да спася някои части.

— Че какво знаеш ти за радиоапаратите?

— Нищо — призна баща му, — но имам книги.

— Книгата няма да го поправи. Трябваше да си вземеш и едно резервно.

— Аз имам и резервно.

— Ами включи го, за Бога! Искам да разбера какво се е случило! Баща му бавно се изправи и го погледна.

— И аз бих искал да разбера. Не мога да чуя нищо по портативната радиостанция. Нищо чудно, тя е късовълнова. Но резервното радио е опаковано в стиропор и сигурно е здраво.

— Ами включи го тогава!

— После.

— Как ли пък не! Къде си го сложил?

Господин Фарнъм тежко въздъхна.

— Мисля, че повече няма да търпя такова отношение.

— Какво? Извинявай. Просто ми кажи къде си сложил резервното.

— Няма да ти кажа. Може и без него да останем. Ще изчакам, докато се убедя, че няма да има повече атаки.