Робърт Хайнлайн - Имението на Фарнъм

Той излезе от стаята и се върна след малко.

— Кой беше, татко? — попита Карън. — Цепих вместо теб, сега сме партньори. Придобий доволен вид.

— Възхитен съм. Само не забравяй, че играта не започва с анонс на единайсет. Май някой се беше изгубил. Може би някой смахнат?

— Сигурно е бил този, с когото имах среща. Уплашил си го.

— Възможно е. Плешив стар глупак, вир-вода и доста парцалив!

— Точно той е — потвърди Карън. — Президентът на братството „Делта Капа Епсилон“. Върви го извикай, татко.

— Късно е вече. Той ми хвърли един поглед и избяга. Кой е наред да анонсира?

Барбара продължи да се опитва да играе машинално. Но непрекъснато й се струваше, че Дюк обявява твърде високо; тогава се улови, че самата тя обявява твърде ниско и се опита да се пребори със себе си. Няколко пъти влязоха вътре в този дълъг, мрачен робер, който в края на краищата спечелиха, но като цяло губеха точки.

Беше истинско удоволствие да изгуби следващия робер с Карън за партньор. Смениха се и тя отново се оказа срещу господин Фарнъм. Той й се усмихна.

— Този път ще ги смачкаме!

— Ще се опитам.

— Просто си играй играта. По книгата. Дюк ще се погрижи да сбърка.

— Затъкни си устата с парите, татко! Искаш ли един страничен облог от сто долара на този робер?

— Сто да бъдат!

Барбара се сети за жалките седемнайсет долара, останали в портмонето й, и се подразни. Раздразнението й се засили още повече, когато първият кръг анонси завърши с пет трефи, обявени от Дюк. Тогава тя осъзна, че той е обявил повече, отколкото трябва, и щеше да остане по-ниско, ако беше покрила импаса му.

— Искаш ли да удвоим залога, губернаторе? — попита Дюк.

— Става!

Вторият кръг бе по-успешен за нея: неин договор на четири пики. На всичко отгоре успя да реализира докрай козовете си, преди да предаде реда. Усмивката на партньора й беше достатъчна награда, но я накара да се разтрепери.

— И двата отбора получават по точка — каза Дюк. — Резултатът се изравнява. Как ти е кръвното, татенце? Да удвоим ли залога?

— Възнамеряваш ли да уволниш секретарката си?

— Без празни приказки или ще ти връча бялото перо 4 4 Бялото перо е символ на малодушие. — Бел.прев. .

— Четиристотин. Можеш да продадеш колата си. Господин Фарнъм раздаде. Барбара вдигна своите карти и се намръщи. По принцип не бяха чак толкова лоши — две дами, две валета, едно асо и поп, — но нямаше дълга боя, а и попът не беше покрит. В общи линии, комбинацията бе от онези, които тя беше свикнала да нарича „ни тъй, ни инак“. Оставаше й само да се надява, че това ще е един от кръговете, в които всички пасуват.

Партньорът й вдигна картите си и ги погледна.

— Три без коз.

Барбара потисна възклицанието си, но Карън ахна.

— Татко, да не си болен?

— Анонсирайте.

— Пас.

Барбара си помисли: „Господи, какво да правя сега?“

Анонсът на партньора й обещаваше двайсет и пет точки и шлем. Тя държеше тринайсет… Трийсет и осем точки в двамата — голям шлем.

Поне така пишеше в книгата! Барбара, момиче, три без коз е двайсет и пет, двайсет и шест или двайсет и седем точки — добави тринайсет и ето ти голям шлем.

Но дали господин Фарнъм играеше по книгата? Или това беше баражен анонс, за да спечели робера и да сложи край на този абсурден залог?

Ако реши да пасува, тогава играта и роберът — и четиристотинте долара — им бяха гарантирани. Но големият шлем (ако успееха да го направят) беше, ох, около петнайсет долара при залозите, с които играеха Дюк и баща му. Да рискува четиристотин долара от парите на партньора си срещу шанса да спечелят петнайсет? Абсурд!

Дали да не опита шлемовото споразумение на Блекууд 5 5 Шлемовото споразумение на Блекууд — най-използваното в бриджа. Наречено на Айсли Блекууд, който е написал няколко книги на тази тема. Целта на споразумението не е да се търси шлем, а да се спре навреме, ако няма шлем. — Бел.прев. ? Не, не! Нямаше достатъчно поддържащи анонси.

Дали това не беше едно от онези обявявания, за които я предупреждаваше Дюк? Но пък партньорът й беше казал да играе според книгата.

— Седем без коз — каза твърдо тя.

Дюк подсвирна.

— Благодаря, Барбара. Татко, обединяваме се срещу теб. Контра.

— Пас.

— Пас — като ехо повтори Карън.

Барбара отново погледна картите си. Този самотен поп изглеждаше отчайващо гол. Но… Или отборът имаше трийсет и осем точки, или ги нямаше.

— Реконтра.

Дюк се ухили.

— Благодаря ти, сладурче. Ти си наред, Карън.