Робърт Хайнлайн - Имението на Фарнъм

— Може и така да е. Но ти изобщо не я успокояваш, като обикаляш наоколо с тази слушалка в ухото.

— Може би не. Но нямам друг избор.

— Какво искаш да кажеш?

— Грейс ми е съпруга , синко. „Да обичаш и да се грижиш“ означава също да й запазя живота, ако мога. Това скривалище може и да го запази. Но само ако тя е в него. Колко продължи тревогата тази вечер? Петнайсет минути, ако имаме късмет. Но три минути може да са достатъчни, за да я отведа в убежището. Ако обаче не чуя тревогата, няма да имам три минути. Затова слушам. По време на всяка криза.

— Ами ако се случи, докато спиш?

Баща му се усмихна.

— Ако новините са лоши, спя със слушалката в ухото. Ако са наистина лоши, както тази вечер, тогава двамата с Грейс спим в скривалището. Ще накараме момичетата да спят там. И ти си поканен.

— Няма да стане.

— Не мисля така.

— Татко, да предположим, че извършат нападение. Само да предположим, защото руснаците не са глупави. Защо да строим скривалище точно в целта? Да предположим, че майка наистина има нужда от него, за да си успокои нервите, което може и да е така. Защо не го построи на по-отдалечено място и не я измъкна от тази каша?

Хюбърт Фарнъм въздъхна.

— Синко, тя няма да се съгласи. Това е нейният дом.

— Накарай я тогава!

— Дюк, опитвал ли си се някога да накараш жена да направи нещо, което не желае? А и слабостта й към чашката — по дяволите, засилващият се алкохолизъм — не прави нещата по-лесни. Трябва да се справя с това по най-добрия възможен начин. Както и да е… Дюк, казах ти, че нямам много причини да живея. Но все пак има една.

— Която е?

— Ако онези лъжливи, измамни копелета хвърлят бомбите си върху Съединените щати, ми се ще да поживея достатъчно дълго, за да ида в ада със стил — в комплект с осем руски войници!

Фарнъм се сви в стола си.

— Сериозно говоря, Дюк. Мисля, че Америка е най-доброто нещо в историята, и ако онези негодници унищожат страната ни, ми се ще да убия неколцина от тях. Осем, не по-малко. Почувствах облекчение, когато Грейс отказа да се преместим.

— Защо, татко?

— Защото не искам някакъв си зурлест селяндур с маниери на свиня да ме прогони от дома ми! Аз съм свободен човек! И възнамерявам да си остана такъв. Направих всичко, което можах. Бягството изобщо не би ми доставило удоволствие. Аз… А, ето ги и момичетата.

Карън влезе, носейки питиетата, след нея вървеше Барбара.

— Здрасти. Барб видя кухнята ни и реши да направи палачинки „Креп Сюзет“ 3 3 Палачинки „Креп Сюзет“ — фламбирани палачинки с карамел, портокалов сок и ликьор. Популярен десерт във Франция и Белгия. — Бел.прев. . Защо сте толкова мрачни? Лоши новини?

— Не, но ако включиш телевизора, може да хванем част от новините в десет. Барбара, тия прехвалени палачинки ухаят страхотно! Искаш ли да те наема за готвач?

— Ами Джоузеф?

— Ще го задържим като иконом.

— Приемам!

— Хей — обади се Дюк, — ти отхвърли предложението ми за почтено брачно съжителство, а сега промени мнението си и прие да живееш в грях с моя старец. Защо така?

— Не чух да се споменава думата „грях“.

— Ама ти не знаеш ли ? Барбара… Баща ми е прочут сексуален маниак.

— Вярно ли е, господин Фарнъм?

— Ами…

— Затова уча право, Барбара. Направо се разорихме да наемаме Джери Гислър всеки път когато татко се забърка в някоя каша.

— Хубави дни бяха — съгласи се бащата на Дюк. — Но, Барбара, това беше преди много години. Сега моята слабост е бриджът.

— В такъв случай очаквам по-висока заплата…

— Тихо, деца — каза силно Карън. После усили звука.

„… принципно се съгласиха с три от четирите предложения на президента и приеха поканата да се срещнат отново, за да обсъдят четвъртото, свързано с присъствието на техните подводници в наши териториални води. Вече можем спокойно да заявим, че кризата, най-остра от всички в годините след Втората световна война, изглежда, преминава в изглаждане на разногласията, което е приемливо за двете страни. Прекъсваме, за да ви съобщим вълнуващи новини от «Дженеръл Мотърс», след което ще ви представим задълбочен анализ…“

Карън изключи телевизора. Дюк заяви:

— Точно както ти казах, татко. Можеш да извадиш тая тапа от ухото си.

— После. Сега съм твърде зает с палачинките. Барбара, очаквам да ми ги приготвяш всяка сутрин за закуска.

— Татко, стига си се опитвал да я съблазниш, а цепи картите. Искам да си върна парите.

— Нощта ще бъде дълга — господин Фарнъм довърши палачинката и се надигна да остави чинията. На вратата се позвъни. — Аз ще отворя.