Робърт Хайнлайн - Имението на Фарнъм

Здесь есть возможность читать онлайн «Робърт Хайнлайн - Имението на Фарнъм» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Имението на Фарнъм: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Имението на Фарнъм»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Искате мир? Тогава се пригответе за война!
Хю Фарнъм е практичен човек, постигнал всичко в живота си сам. Когато усеща, че над главата му надвисват облаците на ядрената война, той решава да построи противоядрено убежище под къщата си. Докато дълбоко в сърцето си копнее за мир, той се готви за война. Въобще не подозира, че термоядреният взрив ще разкъса времето и ще запрати убежището му в свят без следа от човешко присъствие.
Не успели да се установят и да си припомнят какъв е бил животът без високотехнологичните човешки постижения, Хю и малката групичка хора с него разбират, че все пак те не са сами. Ядрената война, която е запратила Фарнъм две хиляди години напред в бъдещето, е унищожила всички цивилизации, обитаващи Северното полукълбо. И те се озовават в един съвсем различен свят, в който царува нов ред.
Тук, в този нов свят, на Фарнъм и неговото семейство е отредено да бъдат роби като принадлежащи към расата, която едва не е унищожила света. Когато оцелява при ядрената война, Фарнъм не възнамерява да става роб никому, но тираничната власт на Избраната раса се е разпростряла над целия свят. Дори и да успее да избяга, къде би могъл да отиде?

Имението на Фарнъм — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Имението на Фарнъм», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Господин Фарнъм хвърли картите и припряно стана от масата. Синът му се провикна:

— Хей, върни се да си вземеш лекарството!

Господин Фарнъм пусна телевизора, после отиде, пусна и радиото и смени станцията.

— Тревога — изрече рязко той. — Някой да каже на Джоузеф. После бързо изтича навън.

— Върни се! Няма да се измъкнеш с толкова елементарен номер!

— Млъквай, Дюк — сопна му се Карън.

Телевизионният екран примигваше:

… прекратява предаването. Веднага превключете станциите си на аварийната честота! Успех, довиждане и Бог да ви благослови!

Екранът угасна, а се включи радиото:

… не е учебна тревога! Това не е учебна тревога! Приберете се в скривалищата си! Аварийните екипи да се явят на позициите си! Не излизайте навън! Ако нямате скривалище, останете в най-добре защитената стая на вашия дом. Това не е учебна тревога! Радарът на системата за ранно предупреждение засече неидентифицирани балистични обекти, длъжни сме да приемем, че са ракети. Приберете се в скривалищата си. Аварийните екипи да се явят…

— Той говори сериозно — каза Карън със страхопочитание. — Дюк, покажи на Барб къде да отиде. Аз ще събудя Джоузеф.

Тя изхвърча от стаята.

— Не вярвам — поклати глава Дюк.

— Дюк, как да стигнем до скривалището?

— Ще ти покажа — той бавно се надигна, събра картите, като ги напъха в различни джобове. — Моите и на сестра ми са в панталона, твоите и на татко са в палтото. Да вървим. Искаш ли си куфара?

— Не!

Глава 2

Дюк я поведе през кухнята до стълбите към мазето. Господин Фарнъм вече бе слязъл до половината, носейки жена си на ръце. Тя изглеждаше заспала. Дюк рязко изрече:

— Чакай, татко! Аз ще я нося.

— Слез долу и отвори вратата!

Вратата беше направена от стомана и вградена в стената на мазето. Изгубиха няколко секунди, защото Дюк не успя веднага да се справи с ключалката й. Накрая господин Фарнъм предаде жена си на сина си и сам отвори вратата. Стълбите продължаваха надолу. Двамата понесоха отпуснатата като парцалена кукла госпожа Фарнъм, като я държаха за ръцете и краката, и я внесоха в стаята, която се разкри зад втора врата. Помещението се намираше на два метра под мазето и Барбара реши, че се простира точно под градината им. Тя отстъпи, докато Дюк внасяше госпожа Фарнъм вътре.

После се появи и господин Фарнъм.

— Барбара, веднага влизай вътре! Къде е Джоузеф? А Карън? Двамата се втурнаха по стълбите. Карън бе цялата червена, изглеждаше възбудена и щастлива. Джоузеф гледаше с див поглед, беше по тениска и панталони, бос. Той рязко спря.

— Господин Фарнъм, ще ни ударят ли?

— Боя се, че да. Влизай вътре.

Младият негър се обърна и изкрещя:

Доктор Ливингстън предполагам!

После хукна обратно по стълбите.

— О, Господи — въздъхна господин Фарнъм и притисна юмруци към слепоочията си. После продължи с обичайния си глас: — Влизайте вътре, момичета. Карън, дръпни резетата, но се ослушвай за мен. Ще чакам колкото е възможно.

Той погледна часовника си.

— Пет минути.

Момичетата влязоха. Барбара прошепна:

— Какво му стана на Джоузеф? Да не би да изперка?

— Ами нещо такова. Доктор-Ливингстън-предполагам е името на котката ни. Обожава Джоузеф, а нас просто ни търпи.

Карън затвори вратата от тежка стомана и започна да я заключва с дебелите двайсет и пет сантиметра резета.

Изведнъж спря.

— Проклета да съм, ако я заключа напълно, докато татко е още навън!

— Изобщо не я заключвай.

Карън поклати глава.

— Ще дръпна само две резета, за да ме чуе, че заключвам. Котката може да е на километър оттук.

Барбара се огледа. Стаята имаше формата на буквата „Г“; бяха влезли през единия ръкав. До дясната стена бе опряно двуетажно легло; Грейс Фарнъм лежеше на долния етаж и все още спеше. Лявата стена беше запълнена с претъпкани рафтове; проходът между тях не бе по-широк от вратата. Таванът беше нисък и извит, изработен от гофрирана стомана. Зад ъгъла се виждаха краищата на друго двуетажно легло. Дюк не се забелязваше, но скоро се появи иззад ъгъла и започна да подрежда масата за карти. Тя го наблюдаваше с изумление как вади тестето, което бе прибрал — преди колко време? Струваше й се, че беше час, а всъщност бяха минали по-малко от пет минути.

Дюк я видя, ухили се и нареди сгъваеми столчета около масата.

На вратата се почука. Карън дръпна резетата. Джоузеф, препъвайки се, връхлетя вътре, следван от господин Фарнъм. Великолепна червеникава персийска котка скочи от ръцете на негъра и започна да души наоколо. Карън и баща й отново пуснаха резетата. Той погледна съпругата си и каза:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Имението на Фарнъм»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Имението на Фарнъм» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Робърт Хайнлайн
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Хайнлайн
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Хайнлайн
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Хайнлайн
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Хайнлайн
Робърт Хайнлайн - Звездните рейнджъри
Робърт Хайнлайн
Отзывы о книге «Имението на Фарнъм»

Обсуждение, отзывы о книге «Имението на Фарнъм» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x