Ала и на следващия ден не се придвижих, подземката пред Кризиум не вървеше заради последната бомбардировка. Бихте могли да обиколите през Торичели и Новилен, за да стигнете на финала в Л-Хонконг. Но до Комплекса, почти на две крачки — само с ролигон. Не успях да отделя време, нали бях от правителството .
След 48 часа най-сетне уредих да се отърва. Конгресът реши говорителят (Фин Нилсен) да заеме председателския пост, после Фин и аз преценихме, че Волфганг е най-подходящ за премиер-министър. Прокарахме го на сесията и аз отново станах конгресмен, който не ходеше на заседания.
Дотогава повече телефони започнаха да работят, имаше линия и до Комплекса. Пак набрах MYCROFTXXX. Никакъв отговор… Така че поех с ролигон. Наложи се да сляза и да измина пеша през тунела на подземката последния километър. Но иначе долната част на многострадалния Комплекс ми се стори непокътната.
Майк — също.
Когато обаче го заговорих, той не ми отвърна.
Никога не ми отвърна. Оттогава изтекоха доста години.
Можете да вкарвате въпроси в него, но на логлан и да получавате отговори пак на логлан. Работи направо превъзходно… като компютър. Само че не иска да приказва. Или не умее.
Уайо се стараеше да го придума. После престана. След време и аз вдигнах ръце.
Нямам представа как е станало. Много от външните му части бяха отрязани при последната бомбардировка — сигурно са се напъвали да унищожат нашия балистичен стратег. Дали е слязъл под онова критично число, необходимо за поддържане на самосъзнанието? (Стига да има такова нещо, винаги е било просто хипотеза.) Или направената още преди това децентрализация го е убила?
Аз не знам. Ако опираше само до въпросното критично число — ами че той отдавна е ремонтиран. Трябва отново да го е надскочил. Защо не се пробужда?
Може ли машината да бъде толкова уплашена и наранена, че да изпадне в кататония 87 87 Нервно-психическо разстройство, при което се губи речевата способност. — Б.ред.; Всъщност кататонията е далеч по-тежка от проста загуба на речевата способност. — Б.Mandor.
и да отказва контакт? А пък будното й его се свива навътре и се иска да рискува пак? Не, невъзможно е. Майк беше безстрашен — весело безстрашен като Проф.
Години, промени. Милата Мими отдавна избра да се оттегли от управлението на семейството. Днес Ана е старша съпруга, а Мими подремва пред видеото. Слим склони Хейзъл да вземе фамилното му име Стоун, тя роди две деца, сетне изучи инженерство. Появиха се всички онези лекарства за поносимост, сега земните червеи стоят тук по три-четири годинки и се връщат у дома без изменения. Е, има и други илачи, които правят почти същото за нас. Някои от хлапетата вече отиват да следват на Земята. И хималайския катапулт го построиха за седемнайсет години вместо за десет. Първия на Килиманджаро завършиха по-рано.
Една лека изненада… Когато дойде времето, не Уайоминг, ами Леноре предложи да изберем Стю. Нямаше значение, всички казахме „да“. Още нещо, което не беше сюрприз, понеже с Уайо го пробутахме, докато имахме тежест във властта — бронзово оръдие на пиедестал в средата на Стария купол. Над него се вее знаме във ветрец от вентилатори. Черният му фон е изпъстрен със звезди плюс решетки в кървавочервено, а над тях е избродиран, горд и наперен, лъскав топ; отдолу стои нашият девиз TANSTAAFL! Там празнуваме Четвърти юли.
Получаваш само това, за което си платил… Професорът знаеше и плати с радост.
Но Де ла Пас подцени дрънкалата. Те въобще не приеха нито една от неговите идеи. Изглежда, че дълбоко в човешките души е вкоренен инстинктът да правят задължително всичко, дето не е забранено. Проф се увлече по възможностите да насочва бъдещето, когато разполага с голям и умен компютър — и забрави за по-всекидневните неща.
О, подкрепях го! Ама днес се чудя. Дали гладните бунтове не са твърде висока цена, за да оставиш хората на мира? Не знам.
Никакви отговори не знам.
Бих искал да попитам Майк.
Събуждам се нощем и ми се струва, че долавям тихия му шепот: „Ман… Ман, най-добър мой приятелю…“ Но кажа ли: „Майк?“, той не отвръща. Дали броди наоколо и търси някаква схема, където да се включи? Или е погребан долу в Комплекса и дири път навън? Всички негови специални памети са там, във файловете, чакат някой да ги раздвижи. Обаче аз не мога да ги извлека, бяха с гласово кодиране.
О, той е мъртъв, колкото и Проф, сигурен съм. (Но колко мъртъв е Проф?) Ако набера поне още веднъж номера и река: „Здрасти, Майк!“, дали машината ще ми отговори със „Здрасти, Ман! Да си чул хубав виц наскоро?“. От сума време не съм рискувал. Но не е възможно той наистина да е умрял, нищо важно не беше повредено — amigo само се е загубил.
Читать дальше