Робърт Хайнлайн: Луната е наставница сурова

— Така да бъде. Мога ли да обоснова предложението си?

— След малко.

Обясних какви мерки съм взел, за да спечеля някое часче за нас. Той кимна и се умисли.

— Най-слабото ни място е липсата на комуникации с Луна Сити и Земята. Грег, какво става с хората от ремонтната група?

— Още не са се върнали.

— Ако прекъсването е близо до Л-Сити, могат дълго да се бавят. Затова сме принудени да приемем, че ще действаме самостоятелно. Грег, имаш ли електронен техник, който да ни скалъпи радио за разговори с ФН? По-точно с техните спътници, за целта не се иска голяма мощност при подходяща антена. Вероятно ще успея да му помогна, а и онзи компютърджия, дето ви го пратих, не е много вързан в ръцете.

(Всъщност беше съвсем добър за по-обикновена електроника — същото нещастно човече, което навремето обвиних, че пускало мухи във вътрешностите на Майк. Аз му намерих тази работа.)

— Хари Бригз, шефът на силовата централа, може да направи какво ли не — замислено рече моят съсъпруг. — Стига да разполага с детайлите.

— Кажи му да започва. Щом избутаме нашите товари с катапулта, нека да разглобява всичко освен радара и компютъра. Колко още има да изстреляме?

— Двайсет и три, за други нямаме стомана.

— Значи са толкова, каквото ще да става. Искам ги готови на входа. Току-виж ни потрябвали и днес.

— Готови са, Ман. Ще ги зареждаме със скоростта, с която ги подава конвейерът.

— Хубаво, ама… Не знам дали в небето над нас виси кръстосвач на ФН, враговете може и да са повече. И ме е страх да надничам, тоест — с радар. Защото подобно претърсване ще им посочи къде сме. Но ние трябва да наблюдаваме внимателно. Би ли намерил доброволци за зрителен контрол, а ще успееш ли да отделиш и твои хора?

Леноре се обади:

— Аз съм доброволка!

— Благодаря, мила. Приета си.

— Ще намерим — каза Грег. — Няма защо да пращаме жените.

— Остави я да излезе, драги. Това засяга всички ни.

Обясних какво искам. В момента Mare Undarum беше в тъмната половина на лунния ден, защото слънцето залезе. Незримата граница между неговата светлина и сянката на Скалата се простираше над нас, положението й бе точно определено. Минаващите през нашето небе кораби биха се появили изведнъж, ако летят на запад, или внезапно биха изчезвали, ако летят на изток. Видимата част от орбитата им би продължавала от хоризонта до някоя точка в небосвода. Щом групата за зрително наблюдение отбележи двете точки (едната по географската посока, другата по звездите) и приблизителното време за минаване между тия обекти, като отброява секундите, младокът може да налучква маршрута. След два курса той би узнал периодичността плюс нещо за формата на орбитата. Тогава аз щях да имам представа кога е безопасно да използвам радара и радиото, а също и катапулта. Не исках да изстрелвам товар, когато вражески кораб кръжи над нашия хоризонт — би могъл да насочи „очичките“ си към нас.

Вероятно проявих прекомерна предпазливост. Ала бях принуден да смятам, че този катапулт, единственият ни радар и двете дузини снаряди са всичко , отделящо Луната от пълния разгром. Да, успехът на моя блъф зависеше от невежеството на ФН за ресурсите, с които разполагаме, и за местоположението ни. Трябваше да им изглеждаме способни да обстрелваме безкрайно дълго Земята от терен, който не подозират и никога не биха открили.

И тогава, както е сега, повечето лунатици нищичко не разбираха от астрономия — нали сме пещерни жители, излизаме на повърхността само по необходимост. Но имахме късмет, в екипа на Грег се оказа и астроном-любител. Това приятелче беше поработило в „Ричардсън“. Назначих го за отговорник и го оставих да си блъска главата за началното обучение на своята група как да разграничават една звезда от друга. Погрижих се за тези неща, преди да се върнем към приказките.

— Е, Стю? Защо не бива да ударим по Велики Китай?

— Все още очаквам отговор от доктор Чан. Наскоро получих послание от него, предадоха ми го по телефона малко преди прекъсването на линиите…

— За Бога, как така не си ми казал?

— Опитах, но ти се беше заключил и зная, че е по-умно да не ти досаждам, когато се занимаваш с балистика. Ето какво гласи преводът. Обикновено съобщение до компанията „ЛуНоХо“ с код, означаваш, че е до мен и е минало през парижкия ми агент. „Нашият търговски представител в Дарвин (това е Чан) ни информира, че вашата пратка от дата…“ Добре де, да оставим кода настрана. Докторът има предвид дните на атаката, макар че уж говори за юни 75-а — „… е била неправилно опакована, което е довело до неприемливи повреди. Ако пропускът не бъде коригиран, преговорите за дългосрочната спогодба ще бъдат изложени на сериозна опасност.“