Робърт Хайнлайн - Луната е наставница сурова

Забавихме ултиматума с няколко минути, за да мине техен кораб оттатък хоризонта. Не рискувахме; една ракета — и лунатиците ставаха безпомощни.

И пак чакахме.

Върна се групата за ремонт на кабела. Хората й стигнали почти до Л-Сити, намерили прекъсването. Но хиляди тонове срутена скала затруднявали поправката, затова сторили, каквото могат. Добрали се до място, откъдето успели да излязат на повърхността. Там издигнали временен релеен предавател към предполагаемата посока на Луна Сити. Изстреляли дузина сигнални ракети през десет минути и се надявали някой да види, да разбере и да насочи към тях своя ответ…

Има ли връзка?

Нямаше. Чакахме.

Групата за наблюдение съобщи, че кораб, който курсирал деветнайсет пъти с точността на хронометър, сега не се появил. Скоро казаха, че и друг не минал.

Чакахме и слушахме.

Велики Китай от името на всички големи сили с право на вето прие примирието и заяви, че небето ни вече е чисто. Леноре се заля в сълзи, после разцелува всеки, до когото успя да стигне.

Щом се опомнихме малко (никой мъж не може да мисли ясно, когато го награбят жени, особено ако пет от тях не са негови съпруги), та значи след не знам колко минути главите ни се пооправиха и аз рекох:

— Стю, искам веднага да тръгнеш към Луна Сити. Подбери си хората. Никакви дами, последните километри ще вървите по повърхността. Разбери какво става, но първо ги накарай да се насочат към нашия релеен предавател и ми се обади.

— Ще бъде направено, сър.

Екипирахме ги за тежко пътуване — допълнителни бутилки въздух, аварийна палатка и прочие, — когато от Земята потърсиха мен… на честота, която прослушвахме. Защото това съобщение (научих го по-късно) се излъчваше на всички честоти отдолу.

„Частно послание от Проф за Майк — сигнали за удостоверяване «Превземането на Бастилията» и «Братът на Шерлок». Ела вкъщи веднага. Каретата те чака при твоята нова релейка. Частно послание от Проф за…“

Повтаряха непрекъснато.

— Хари!

— Да, шефе?

— Няколко думи за Земята, запиши ги и ги пусни на писък, още не бива да ни засичат. „Частно съобщение от Мани до Проф. «Бронзово оръдие». Тръгвам.“ Поискай да потвърдят приемането, обаче използвай сигнала само веднъж .

Стю и Грег караха по обратния път. Уайо, Леноре и аз се гушехме един в друг, вързани с колани, за да не паднем някъде. Машината беше твърде малка. Имах време да помисля. Никое момиче нямаше радио в скафандъра и можехме да приказваме само с допрени шлемове, а не е никак удобно.

Започвах да схващам — след като победихме — части от плана на Проф, които никога не са ми били ясни. Пробуждането на атака срещу катапулта спаси зайчарниците (поне се надявах така да е станало), но Де ла Пас винаги беше весело безразличен към повредата на това устройство. Вярно, имахме второ, ама отдалечено и труднодостъпно. Щяха да минат години , докато прокараме подземка до новия механизъм по целия път през високите планини. Вероятно бе по-евтино да поправим стария. Стига да е възможно.

Все едно, засега не се очертаваше да пращаме никакво зърно към Земята.

А нали тъкмо това искаше Проф! Обаче и веднъж не намекна, че в основата на неговия план лежи разрушаването на стария катапулт. Става дума за дългосрочния му план, не само революцията. Може би и днес нямаше да признае. Но Майк би ми казал, ако го попитам направо, предвиждал ли е или не този фактор в изчислението на шансовете. В предсказанията за гладни бунтове и други подобни, а, Майк? Да, щеше да ме открехне.

Онова споразумение „тон да тон“… Проф наблягаше върху него, когато отидохме долу; даже проведохме разговори за земен катапулт. Ала вътрешно той изпитваше нула ентусиазъм по темата. Един път, в Северна Америка, ми рече:

— Да, Мануел, сигурен към, че може да потръгне. Но и да го построят, ще бъде временно. Преди два века откарвали с платноходни кораби прането от Калифорния до Хаваите и го връщали чисто. Особени обстоятелства. Видим ли някога да пращат вода и органични отпадъци, транспортирани на Скалата и върнати като зърно, ще бъде също толкова временно. Бъдещето на нашата Луна е заложено в уникалното й положение на върха на гравитационна яма над богат свят, в нейната евтина енергия и изобилието от недвижимост. Ако ние, лунатиците, проявим достатъчно разум през идните векове, като станем свободно пристанище, и избегнем обвързващи съюзи, ще се превърнем в кръстопът на две планети, три планети, на цялата Слънчева система. Няма вечно да сме фермери.