Робърт Хайнлайн - Луната е наставница сурова

Уайо се върна с ръцете, поисках й номер пет и добавих:

— Грег, заведи ме при Хари да поговоря с него.

След шест часа предавателят беше готов за излъчване към Земята. Бе грозно творение, повечето му части изкормихме от геоложки резонансен проучвател, употребяван в ранните етапи на проекта. Но можеше да праща аудиосигнали на радиочестотите и беше мощен. Записахме гаднярските версии на Стю, а Хари се подготви да ги пусне като кратък писък. Всички земни спътници имаха възможности за приемане на високоскоростни предавания в съотношение до 60:1 и аз нямах никакво желание да издаваме нашия транслатор повече секунди от необходимото. Зрително наблюдение потвърди опасенията ми — поне два кораба обикаляха в орбита около Луната.

Съобщихме на Велики Китай, че всеки от големите му крайбрежни градове ще получи по един лунен подарък на десет километра навътре в океана — Пусан, Цинтао, Тайпе, Шанхай, Сайгон, Банкок, Сингапур, Джакарта, Дарвин и прочие, освен Стария Хонконг, който щеше да усети точно пляскането по далекоизточните служби на ФН. Затова бъдете добри, дръпнете оттам всичките си хора. Стю отбеляза, че определението „човешки същества“ не важи за персонала на Федерираните нации: него приканихме да остане до своите бюра.

На Индия също изпратихме подобни предупреждения, като им казахме, че планетарните канцеларии ще имат допълнителна обиколка живот — от пиетет към паметниците на културата в Агра и за да се евакуира народът. (Смятах после да отложа с още едно завъртане, когато наближи моментът. Просто от уважение към Проф. Сетне с още едно и така до безкрай. Дяволите да ги вземат, бяха си настанили службиците в съседство с най-пищно украсената гробница, строена някога. Нали тя беше съкровище за чичко Де ла Пас.)

На останалия свят съобщихме да седи по трибуните, в играта се предвиждат няколко нови хвърляния. Но да стоят по-далеч от която и да е служба на ФН, където и да е разположена. Излязла ни е пяна на устата, затова никоя подобна канцеларийка не е безопасно кътче. А най-добре да напуснат всеки град с регионална щабквартира на миротворците. Обаче големите клечки и копоите на ФН нека си кютат по местата.

Прекарах следващите дванайсет часа в уроци за младока — как да промъква радарното си надзъртане, когато в небето ни няма кораби или поне така смятаме. Щом можех, подремвах. Леноре беше при мен и ме будеше за другия урок. После камъните на Майк свършиха, обявихме тревога и хвърлихме първата скала на „детето-идиотче“ бързо и високо. Изчаках да се уверя, че е потеглила във вярна посока, след това казахме на земяните къде да я търсят и кога да я очакват, та да знаят всички, че твърденията на ФН за победа са същото като вековните им лъжи относно Луната. И всичко това с най-добрите, най-грубиянските, най-високомерните изречения на Стю, поднесени с неговия културен стил.

Първия камък трябваше да поеме Велики Китай, но с него можехме да достигнем тоже част от Северноамериканския директорат, по-точно тяхната скъпоценност, с която толкова се гордееха — Хаваите. Младокът стовари удар в триъгълника между Мауи, Молокаи и Ланаи. Не се занимавах с програмата, Майк бе предвидил всичко.

После бързешком изстреляхме десет скали на къси интервали (наложи се да пропуснем една операция заради кораб в небето) и казахме на Велики Китай кога ще ги получи в крайбрежните градове, които дотогава сме пренебрегвали.

Оставаха ни дузина камъни, но реших, че е по-сигурно да ни свършат боеприпасите, отколкото да изглежда , че са свършили. Затова наградих със седем от тях индийски селища по брега, подбрахме нови мишени, а граф Стю мило попита дали са евакуирали Агра. Ако още не са, да ни уведомят незабавно . (Обаче не пратихме скала там.)

На Египет рекохме да махне корабите от Суецкия канал. Блъфирахме, защото кътах последните пет камъка. После изчакахме…

Удар в Лахайна Роудз, след това — мишената в Хаваите. Беше хубаво с голямо увеличение. Майк би могъл да се гордее с младока.

И пак почакахме.

Трийсет и седем минути преди следващия щурм върху китайския бряг Велики Китай заклейми действията на ФН, призна ни и предложи да преговаряме. Тук аз си изкълчих пръста, докато натисках бутоните за отклоняване на снарядите.

И ето че Индия едва не си потроши краката да последва примера.

Египет кандиса трети. Други държави също се сбутаха на вратата.

Стю съобщи на Синята планета, че отлагаме (само отлагаме, но не прекратяваме) бомбардировките. А сега разкарайте тия кораби от нашето небе — ВЕДНАГА! — и можем да поговорим. Ако нямат възможност да се приберат, без да си напълнят резервоарите, да кацнат на не по-малко от петдесет километра от нанесен върху картата зайчарник. После да потърпят, докато бъде приета капитулацията им. Обаче разчистете небето ни ВЕДНАГА!