Робърт Хайнлайн - Луната е наставница сурова

Граф Стюарт вдигна очи от листа:

— От край до край двусмислици. Доколкото проумявам, Чан смята, че е подготвил своето правителство да споразумение относно условията… Обаче ние трябва да отменим бомбардировките на Велики Китай, иначе току-виж сме му обърнали каручката.

— Хммм…

Станах и се заразхождах из стаята. Да поискам ли мнението на Уайо? Никой не познаваше достойнствата на блондинката по-точно от мен… Но тя се колебаеше между свирепостта и твърде човечното съчувствие, а аз вече знаех, че всеки държавен глава, дори и с временни пълномощия, не би трябвало да проявява нито едното, нито другото. Да попитам Грег? Той беше добър фермер, още по-добър механик, вдъхновяващ проповедник. Обичах го с цялата си душа… ала не желаех да науча позицията му. Стю? Хе, нали го чух.

Само че така ли беше наистина?

— Графе, ти как виждаш нещата? Не говоря за искането на Чан, а за твоето мнение.

Стю Лажуайе се позамисли.

— Трудно ми е, Мани. Не съм китаец, не съм прекарал много време в страната им и не мога да твърдя, че проумявам изтънко тяхната политика или психика. Ето защо съм принуден да се осланям на неговия подход.

— Уф… По дяволите, та Чан не е лунатик! Целите му не са и наши цели. Той какво очаква да спечели от всичко това?

— Мисля, че маневрира, за да получи монопол в търговията с Луната. Току-виж искат и бази тук, вероятно като екстериториална общност. Не че ние бихме се съгласили.

— Може и това да стане, ако ни припари.

— Но докторът не е казвал ясно нищо. Нали знаеш, никога не говори много. Повече слуша.

— Твърде добре ми е известно.

Тревожех се, с всяка изтекла минута бях все по-неспокоен. Новините от Синята планета жужаха като звуков фон. Помолих Уайоминг да ги следи, докато съм зает с Грег.

— Уайо, миличка, нещо прясно от ФН?

— Не. Същите заявления. Разбити сме напълно и всеки момент очакват нашата капитулация. О, има и предупреждение, че някои снаряди още се движат в орбита. Те били вече неуправляеми, но уверяват, че анализирали траекториите им и хората щели да бъдат известени навреме да напуснат точките на удар.

— Госпожо, нещо да подсказва, че Проф или който и да е в Л-Сити или другаде на Луната поддържа връзка със Земята?

— Абсолютно нищо.

— Проклятие! Новини от китайците?

— Не. Почти отвсякъде валят коментари. Ама не и от Велики Китай.

— Ъъъ… — Отидох до входа. — Грег!… Ей, приятел, виж дали можеш да намериш Грег Дейвис. Трябва ми.

Затворих вратата.

— Стю, няма да подминеш жълтокожите.

— Така ли?

— Аха, няма. Щеше да стане чудно, ако Велики Китай бе напуснал съюза срещу нас. Биха могли до си спестят някои загуби. Но ние стигнахме дотук само защото им доказвахме, че ги удряме, както си пожелаем, и унищожаваме всеки кораб, който изпратят горе. Поне се надявам, че сме изгорили последния, макар и без него да съсипахме осем от девет. Покажем ли колебание, нищо няма да постигнем — не и докато ФН разправят, че сме не слаби, ами довършени. Вместо това сме длъжни да им поднесем нови изненади. Започваме с тези китайци и щом доктор Чан много се разстрои, ще му дадем кърпичка да си изтрие сълзите. Успеем ли да демонстрираме още сила — когато ония шумят, че са ни пребили — тогава след време някой от миротворците с право на вето ще клекне. Ако не е Велики Китай, значи ще е друг.

Стю се поклони, без да отлепя от стола.

— Както решите, сър.

— Слушай, аз…

Влезе Грег.

— Мани, търсил ли си ме?

— Какво става с предавателя на Земята?

— Хари обеща, че можеш да го получиш утре. Добави, че джаджата ще бъде калпава, но пуснеш ли достатъчно ватове през нея, ще ни чуят.

— Мощност имаме. И щом казва „утре“, ясно му е какви ги върши. Значи ще стане днес — да речем, след шест часа. Ще работя като негов подчинен. Уайо, сладурче, ще ми донесеш ли ръцете? Искам номер шест и номер три… Най-добре вземи и петорката. Ще стоиш при мен да ми ги сменяш. Стю, ти пък ще напишеш няколко гадни послания, ще ти дам общата идея, само ми сложи повечко отрова. Грег, няма да запратим всички онези камъни наведнъж. Скалите в Космоса ще ударят скоро. После, когато ФН обявят, че сме били дотук с нашите снаряди и заплахата от Луната е приключила… се намесваме в тяхното предаване, за да оповестим новите бомбардировки. По възможно най-късите орбити, Грег, десет часа или дори по-малко. Затова провери всичко на катапулта, в термоядрената централа и системите за управление. Тази допълнителна стрелба трябва да мине като по конец.