Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Той знаеше, че не могат да се любят сега, като се имаше предвид състоянието й, но повече не можеше да сдържа ръцете си да не я помилват. Все едно да искаше да спре дъха си. Плъзна лявата си ръка около нея и нежно я притисна към себе си, докато дясната му ръка обхвана една след друга гърдите й, а грубият му палец очерта изпъкналите малки връхчета. Беше очарован от начина, по който всяка от твърдите, пълнички издатини пасваше в дланта му и едвам я изпълваше. Зърната на гърдите й бяха бледи, деликатно розово-кафяви. Колко нежна беше кожата й в сравнение с голямата му, груба, загоряла от слънцето ръка.

Тя беше съвсем притихнала, само ритъмът на дишането й се ускори. Бен наведе глава и я целуна; просто не можеше да се спре да не го направи. Откакто я беше издърпал от ръба на пропастта, той трепереше вътрешно от уплаха, че почти я беше загубил, и нуждата му да я прегърне беше по-силна от всичко. И все пак, трябваше да запази контрол над себе си. Какво от това, че тя беше най-сетне почти гола в ръцете му? Какво от това, че беше толкова възбуден, че чак ципът на панталона му щеше да се пръсне? Тя беше наранена и той трябваше да се погрижи за нея; сексът щеше да почака. Но не дълго, помисли си той отчаяно. Не можеше повече да търпи.

Необходима му беше цялата сила, за да я пусне, да се дръпне от нея. Тя мълчаливо го наблюдаваше с толкова разширени зеници на очите си, че зеленият ирис почти не се виждаше.

Лицето му заблестя от пот, но той успя да отклони мислите си към необходимите неща.

— Къде са тези мокри кърпички? — попита с напрегнат и груб глас. Прочисти гърлото си.

— В предния джоб — тя също преглътна.

Намери ги и Джилиън протегна дясната си ръка, като мълчаливо отстоя правото си да се избърше сама. Изми се с една от тях колкото можа, като пренебрегваше факта, че е гола с достойнство. Беше много по-интимно, отколкото когато се къпа пред него. Тогава беше нещо като състезание — да види до каква степен може да го предизвика. Сега беше различно. Бен беше различен по някакъв начин. Нежността на милувката му беше изнервяща, макар че беше съвсем в неговия стил да използва първата възможност, за да опипа гърдите й.

Когато тя свърши с миенето, той взе дясната й ръка и внимателно разгледа тъмните синини, които напълно обгръщаха китката й. Подобни синини имаше и около лявата й китка, както и нагоре по двете й ръце.

— Няма да можеш да правиш нищо няколко дни — каза тихо той и й помогна да легне по корем. — Мускулите на гърба и в горната част на ръцете ти ще те болят почти толкова, колкото и рамото.

— Лосионът ще помогне — каза тя, като затвори очи.

Той мълчеше, докато втриваше остро миришещата течност без да бърза, защото знаеше, че всяка минута, която използва, за да разтрие пресилените й мускули, ще намали остротата на болката, която ще трябва да понесе на следващия ден. Вдигна я пак в седнало положение и разтри двете й ръце. Мускулите им бяха разтегнати до крайна степен. Лявото й рамо беше подуто и натъртено. Превърза го отново и тя въздъхна с облекчение, щом усети опора.

— Тази нощ ще спиш така, както си, без фанелка. Искаш ли да остана при тебе?

Тя се изненада, че я пита, вместо направо да заяви, че ще остане при нея и така да я принуди да спори с него. Това, което я безпокоеше, беше, че въобще се замисли над възможността да спори.

— Благодаря, но предпочитам да съм сама — отговори тя. — Не мисля, че ще спя много нощес.

— Струва ми се, че те очаква изненада. Изтощена си. Ще можеш да сложиш лепенката на ципа, но как ще легнеш сама? Трябва ти опора, за да ставаш и лягаш.

— Лягането е лесно — успя да се усмихне тя. — Просто ще се отпусна и ще падна. Но мисля, че тази нощ няма да слагам лепенката, защото не ми харесва идеята да се мъча да ставам сама утре сутринта, за да те пусна да влезеш.

Той я погали по главата и махна от челото й косата, която влизаше в очите й.

— Защо го направи? — попита я с любопитство той. — Вие с Рик май не изпитвате най-топли чувства един към друг.

— Той ми е брат — каза тя просто.

— А той би ли направил това за теб?

— Не знам. Вероятно не. Но това няма значение. Аз не съм той.

Ако беше оставила Рик да умре без да направи каквото и да е усилие да го спаси, нямаше да може да се понася след това. Напрегнатите им отношения, които можеха да се нарекат всичко друго, но не и любезни, нямаха нищо общо с това.

Бен се вгледа в лицето й, след това кимна леко, че разбира.

— Добре, хайде да те настаним за през нощта. Ще спя леко — обеща й той. — Дутра няма да може да се приближи до тебе.