Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

— Оглеждай се внимателно — каза той. — Не можах да намеря Дутра. Може и да се е удавил, но не знаем със сигурност.

Тя кимна и задържа сала близо до лодката, като се хвана с лявата си ръка за борда, а с дясната държеше пистолета.

Бен грабна раницата си и я хвърли на сала. Нямаше никакво намерение да зареже диаманта, а и щяха да се нуждаят от палатката. Подаде й и малкия извънборден двигател. Той тежеше около двадесет и пет килограма, но тя успя да го поеме, без да изпусне пистолета. Господи, каква жена! Той взе резервоарите с бензин и ги натовари на сала, след това започна да хвърля сандъци с провизии, докато Джилиън нагласи двигателя в скобите.

Лодката се люшна и наклони под остър ъгъл нагоре.

— Достатъчно — каза тя. — Качвай се.

— Греблата — каза Бен и й ги хвърли.

Тя го погледна вбесено.

— Трябваше първо да натоварим греблата и мотора. Хайде, качвай се вече.

Той реши, че ще е по-добре да я послуша и отвърза въжето от пръта, след това прехвърли краката си през борда и скочи на сала.

Бързо отиде до кърмата и закачи резервоарите с бензин към мотора, като едновременно с това започна да помпа гориво.

— Вземи нов пълнител за пистолета от раницата — каза й през рамо. — Този почти свърши.

Джилиън отиде внимателно до раницата, за да не разклати сала.

— В предния джоб е. Този, който се затваря с лепенка — инструктира я той. След това започна да се моли наум и дръпна връвта. Двигателят се задави. Дръпна отново три пъти в бърза последователност и малкият мотор изрева, спря и започна да работи в постоянен ритъм.

Джилиън намери пълнителите и извади един, но пръстите й напипаха нещо любопитно в средния джоб.

Двете смачкани лодки потънаха още по-надолу с бълбукане. Бен ги бутна настрани и използва румпела, за да насочи сала на по-безопасно разстояние от тях. Докато поемаха по пътя си, той огледа внимателно останките от лодките, но не видя никаква следа от Дутра. Завъртя сала в пълен кръг, но пак не видя нищо. Вероятно Дутра вече беше на дъното на реката във вид на храна за речните обитатели.

Настани се до кормилото, като мислите му вече бяха насочени към задачата да преплуват на сал целия път по голямата река до Манаус.

Джилиън тършуваше из раницата му. Той сподави една ругатня, когато с учудено изражение на лицето си тя извади нещо, увито в носна кърпа. Кърпата падна и изведнъж слънцето бе уловено и отразено в хиляди кървавочервени лъчи.

Тя вдигна замаяния си поглед към него.

— Това е „Сърцето на императрицата“ — прошепна тя. — Намерил си го.

— Защо не ми каза? — измърмори тя. — Разбирам, че би го скрил от всеки друг, но защо не ми каза на мене?

Той внезапно намали мощността на двигателя до празен ход и застопори лоста на кормилото. Тя все още седеше там и държеше диаманта в скута си. Дори и грубо оформен, той беше великолепен. Големината му го смайваше, а очевидно и Джилиън бе също тъй зашеметена от него, защото всичко, което беше в състояние да прави, бе да го гледа втренчено.

С бързи движения той намести пистолета и допълнителната пачка. Оръжието пъхна в колана си, а патроните в джоба. След това взе диаманта от нейните неоказващи съпротива ръце, зави го в носната си кърпа и го сложи пак в раницата. Без да продума, той я отнесе със себе си до кормилото и отново зае мястото си.

Джилиън не стоеше като манекен. Съвсем не. Тя погледна първо раницата, след това него.

— Какво става? — попита с присвити очи тя.

— Знаеш много добре какво става. Аз намерих диаманта — отвърна той с равен глас.

— Кейтс те видя с него онази сутрин, нали? Затова започна да стреля.

— Да.

Той даде газ и салът набра скорост. Шумът направи разговора невъзможен. Джилиън седна на носа, вятърът разпиляваше косите й и тя безмълвно впи поглед в реката. Бен започна да се надява, че ще го остави на мира, но тя се размърда и седна по-близо, за да може да я чува.

— Трябваше да оставя филма и всичките си записки — каза тя. — Нямам доказателства за Каменния град или за цивилизацията на анзарите. С диаманта мога да убедя хората, че Анзар действително съществува. Ще привлека вниманието им, ще ги заставя да ме слушат. Най-малкото, което ще направят, ще бъде да изпратят нова експедиция и баща ми ще бъде реабилитиран. И може би ще мога да открия и погреба тялото на Рик.

— Аз ще те върна обратно — каза той нетърпеливо. — Нямаш нужда от диаманта, за да доказваш каквото и да било.

Тя само го погледна. Тези нейни нетрепващи зелени очи.