Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Какъв дяволски ден! Стреля по човек, лодката му беше потопена, беше разбрал, че иска да се ожени, а сега Джилиън му беше сърдита.

Търпението му се изчерпваше.

Като капак на всичко, не можеше да се освободи от усещането, че би трябвало да провери дали Дутра е мъртъв. Но искаше на всяка цена да измъкне Джилиън по-далече от онова място и беше сигурен, че би постъпил по същия начин, ако се наложеше да го направи отново. Преди всичко беше длъжен да я защити.

Нямаше и следа от Кейтс. Бен не смяташе, че вероятността Кейтс все още да е жив е голяма. Беше направил голяма грешка с наемането на Дутра. Та той би се обърнал срещу собствената си майка, ако това можеше да му донесе пари. Кейтс имаше нужда от Дутра, но Дутра не се нуждаеше от Кейтс. Това бе съвсем очевидно.

Но даже ако Дутра не бе убит, тогава беше ранен и нямаше начин да ги последва, дори и при положение, че се добрал до брега и раните му не са се инфектирали. А инфекцията беше почти сигурна в тропиците. Дутра можеше да се оправи само, ако знаеше достатъчно за лечебните свойства на растенията, което изглеждаше малко вероятно. Всъщност, защо ли още се безпокоеше?

Защото си струваше да се безпокоиш за подобни неща.

Дутра се беше вкопчил в останките от лодките и се остави да потъне под повърхността на водата, когато чу салът да обикаля. Беше ужасен и мислеше, че изтичащата в реката му кръв ще привлече хищници. Очакваше всеки момент остри зъби да се забият в него. Когато шумът от моторизирания сал заглъхна, той изскочи задъхан на повърхността, но лодките потъваха много бързо и трябваше веднага да се махне от тях. Нямаше избор. Откъсна лента от ризата си и я завърза стегнато над раната на дясната си ръка, след това се хвърли във водата.

Едвам можеше да използва ръката си, но животинската му сила му помогна да стигне брега и той изпълзя изтощен на суха земя. Лежеше и псуваше Бен Луис с всички обидни думи, които му идваха наум. Глупакът му с глупак, защо беше спрял посред бял ден и то за толкова дълго? Никога не беше правил подобно нещо, но този ден се случи. Сигурно е бил с жената. Защо тая малка мръсница не си държеше краката стиснати до вечерта?

Поради тази причина Дутра не беше готов. Атаката не стана по начина, по който я беше планирал. Беше възнамерявал да ги нападне през нощта, докато спят. Колко лесно щеше да бъде. Вместо това той беше изненаданият, а Луис почти бе успял да го убие.

Но Дутра не беше мъртъв. Сега отново имаше предимство, защото те мислеха, че е умрял. Ще продължи да ги следва. Дори и да се върнеха в Манаус, преди да ги настигне, изходът би бил същият.

Когато успя да възстанови част от силите си, Дутра се вдигна на крака и след като помисли малко, тръгна обратно нагоре по реката. Не много отдавна беше минал покрай един бордей. Там щеше да има храна и почти сигурно някаква лодка. Възможно беше дори да има оръжие.

Бен би предпочел да прекарат нощта в селището, но знаеше, че няма да успеят. Бяха изгубили доста време Насочи сала извън течението към защитената плитчина.

— Като че ли ще трябва да прекараме още една нощ в палатката — каза той.

Това бяха първите думи, които изрече, откакто тя отиде на носа на сала. Бе стояла там през целия ден. Не му отговори и сега, но се дръпна назад, за да не я удари някой от надвесилите се над реката клони.

Той скри сала възможно най-добре, защото контрабандистите можеха да решат, че двама души, особено когато единият е жена, са много по-лесна и желана плячка, отколкото дванадесет. Трябваше да си пробият път навътре, надалеч от гъстия храсталак по брега на реката, за да намерят подходящо място за малката палатка. Джилиън незабавно разопакова някои провизии и започна да приготвя бърза вечеря.

Той приключи с палатката и я погледна отчаяно. Стовари се до нея, решен да сложи край на това мълчание.

— Спри да се цупиш. Не е необходимо да ти харесва, но не си ли чувала никога, че човек трябва да се научи да понася загуби? Няма да получиш диаманта, но ще имаш всичко останало, което искаше: доказателства за съществуването на Анзарската цивилизация и възстановяване на реномето на баща ти.

— Не, няма да мога.

Отначало той почувства такова облекчение, че тя проговори, та му трябваше известно време, за да проумее какво казва.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа — сви рамене тя, — че отказвам да имам нещо общо с експедиция, финансирана от продажбата на този диамант. Не мога да те спра да направиш каквото искаш, но не искам да бъда замесена в това. Ще се кача на самолета и ще се махна от очите ти веднага, щом се върнем в Манаус.