Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Лодката се разлюля силно, а ритъмът на двигателя се наруши. Кучият му син стреляше по мотора, а не по тях! Другата лодка ги застигаше с двигател на пълна скорост и застопорено кормило, така че дори и не се люлееше.

— Дръж се! — извика гръмогласно Бен. — Ще се блъсне в нас!

Джилиън хвърли обезумял поглед над рамото си, като чувстваше, че кормилото се опитва да се изскубне от ръцете й, а двигателят се дави и блокира със стържещ звук. Отчаяно дръпна кормилото с всички сили в опита си да се отстрани от пътя на Дутра. Останала без задвижване, лодката тромаво се наклони на една страна, и почти веднага другата налетя отгоре им. Джилиън отхвръкна и се просна на палубата, а главата й се удари силно в стената. Видя как Бен се улови в последния момент за единия от коловете на навеса и това го спаси да не падне през борда.

Бе успяла да извърти лодката достатъчно, така че ударът не беше фронтален. Другата лодка се бе забила в дясната задна част на тяхната и ги беше разтърсила силно. Кърмата на съда на Дутра се люшна напред, а двигателят продължаваше да бучи и да работи. Навсякъде се разхвърчаха трески, носовете на двете лодки се блъснаха един в друг и конструкциите им започнаха да се рушат, като двата съда се слепиха един за друг като две глинени топки. Силата на удара счупи руля и дросела на втората лодка и двигателят й спря окончателно.

Внезапната тишина беше така пълна, така късаща нервите, че точно в този миг тя разбра колко оглушаващ е бил трясъкът. Зашеметена се опита да стане, но всичко плуваше около нея и тя се смъкна на колене.

Всички провизии бяха разхвърляни по палубата. При удара Бен беше изпуснал пистолета, но за щастие той не беше паднал във водата. Грабна го и се хвърли към кърмата на лодката, целият напрегнат.

— Добре ли си? — попита той.

— Да — отвърна тя, макар че не беше сигурна. Но щеше да се справи.

Той си проправи път към задната част, където другият съд се бе забил в тяхната лодка и я беше разбил на трески. Върху палубата беше започнала да се насъбира черна вода, която се насочваше към носа. И двете лодки бяха пробити.

— Извади сала и го надуй — викна Бен през рамо.

Джилиън се отърси от замаяността си и се добра през накланящата се палуба до сала. Скоростта на преобръщане като че ли растеше с всяка секунда и в най-добрия случай имаха няколко минути, за да напуснат лодката.

Водата започна да се плиска около обувките на Бен. Той бутна настрани парче от счупения нос. Къде беше Дутра? Ако е бил на носа на лодката, трябваше да е мъртъв, защото всичко бе натрошено. Освен това го беше уцелил два пъти. Върху едно парче дърво имаше кръв.

Но Дутра го нямаше — ни жив, ни мъртъв. Нямаше и следа от движение, не се чуваха никакви звуци освен пукането на дърво, когато лодките се повдигаха и спускаха надолу при движението на вълните.

Може би бе паднал от лодката при сблъсъка. Ако е бил в безсъзнание, вече трябваше да е мъртъв. Дали не се беше добрал до брега, без те да го забележат, през краткото време, което беше изминало от удара? Бен разгледа внимателно брега, като се вглеждаше да забележи дали някоя от големите папрати не се мърда малко повече, отколкото беше нормално, и по този начин да даде знак, че някой е минал покрай нея. Но всичко изглеждаше нормално. Пеперудите се стрелкаха необезпокоявани.

Обърна се пак към разбитите лодки, но те бяха така натрошени, така вклинени една в друга, че би било невъзможно да ги претърсят, преди всичко да потъне. Знаеше, че съществува възможността Дутра да се е вкопчил от другата страна на останките, но просто нямаше време да провери. Трябваше да надуят сала, да го заредят с провизии и да се махнат от лодката.

Водата вече стигаше до средата на прасците му. Той преджапа наклонената палуба до мястото, където Джилиън беше издърпала сала върху носа на лодката, за да има място да го надуе. Отстрани на лодката имаше резервоар с въздух под налягане точно за тази цел. Тя току-що беше откачила резервоара и го мъкнеше към сала, за да го надуе.

Бен й помогна да вмъкне дюзата в отвора и да я отвори. Въздухът нахлу, като съскаше буйно и салът се наду напълно за по-малко от тридесет секунди. Беше достатъчно голям, за да побере шест души. Тя бързо затвори вентила, а Бен тикна запушалката на отвора. Бързо завърза прикаченото въже около един от прътите, подпиращи навеса в лодката и бутна сала във водата.

— Качвай се — каза той и Джилиън бързо се прехвърли през перилото.

Бен й подаде пистолета.